Клайв Къслър - Нощно издирване

Президентът наклони глава на една страна и затвори очи.

— Ами ако притежаваме къс хартия, постановяващ, че Канада принадлежи на Съединените щати?

Мърсиър и Клайн се втрещиха и онемяха — и двамата нямаха представа за какво говори президентът. Накрая Мърсиър изговори думите, които им се въртяха в ума.

— Не вярвам да има такъв документ.

— Аз също — присъедини се Клайн.

— Това беше пожелателна мисъл — рече президентът и махна неопределено с ръка. — Забравете я, имаме много по-земни проблеми да обсъждаме.

Мърсиър се загледа във водата.

— Най-голямата опасност за националната ни сигурност е една разпокъсана Канада. Мисля, че трябва да направим всичко възможно да помогнем на министър-председателя Сарвьо да попречи на Квебек да върви самостоятелно.

— Привеждаш убедителни аргументи — обади се президентът, — но ще те помоля засега да ги забравиш.

— Моля, сър?

— Искам да координираш свръхсекретна програма с Държавния департамент и Централното разузнаване, според която ще се осъществи независимостта на Квебек.

Мърсиър го погледна така, сякаш акула го бе ухапала.

— Струва ми се, че не съзнавате…

— Решението ми е окончателно — прекъсна го президентът. — Моля те като приятел да следваш инструкциите ми.

— Мога ли да попитам защо?

В очите на президента се появи блуждаещ поглед и Мърсиър потрепери, като чу ненадейната твърдост в гласа му.

— Имай ми доверие, като ти казвам, че разделена Канада е в най-голям интерес за Северна Америка.

Клайн закопча шлифера си, докато стоеше на южната веранда на Белия дом, чакайки колата с шофьора си.

— Не мога да не се запитам дали президентът е толкова луд, колкото е и Анри Вийон — рече той.

— Определението ти е погрешно — възрази Мърсиър. — Те може да са хитри, но не и луди.

— Странна е приказката му за обединяването на Канада със Съединените щати.

— В този случай наистина изневери на характера си. Какво ли си е наумил?

— Ти си съветникът по националната сигурност. Ако някой трябва да знае, то това си ти.

— Нали чу. Крие нещо от мен.

— И какво ще правим сега?

— Ще чакаме — отвърна Мърсиър с глух тон. — Ще чакаме, докато разбера какви ги мъти президентът.

— Продадена!

Гласът на аукционера прогърмя през усилвателите като изстрел от пушка. Последва обичайната глъч от събраните хора, които отбелязаха в програмите си високата предложена цена за форд от 1946 година.

— Можем ли да представим следващата кола, моля?

Върху централния подиум на големия стадион в Ричмънд, Вирджиния, запърпори тихо перленобял мерцедес-бенц от 1930 година с каросерия, изработена по поръчка във „Фристоун & Уеб“. От трихилядното множество се разнесоха одобрителни възклицания, когато лъчите от високите прожектори осветиха блестящата боя на елегантната каросерия. Участващите в търга се струпаха около подиума — някои наклякаха, за да огледат окачването и ходовата част, други изучаваха всяка подробност на тапицировката, трети, с прозорливостта на треньори по езда от Кентъки, завираха глави в отделението за двигателя и изказваха предположения за потенциалния победител в някое дерби.

Дърк Пит седеше на третия ред и проверяваше отново реда на наддаванията в програмата си. Мерцедесът беше четиринайсети по ред в годишното издание на „Търг за стари и класически автомобили в Ричмънд“.

— Това е наистина една красива и рядко срещана кола — подхвана отново рекламата си аукционерът. — Кралицата в класическата категория. Ще започне ли някой наддаването от четиристотин хиляди?

Помощниците в търга, облечени в смокинги, минаваха между наддаващите и ги подканваха. Изведнъж един от тях вдигна ръка.

— Има предложение за сто и петдесет хиляди.

Аукционерът се впусна в неразбираемата си напевна и сладкодумна реч и наддаването тръгна бързо, след като запалянковците по коли започнаха обичайното състезаване за цената. Не след дълго се стигна до оценка от двеста хиляди и там се закова.

Погълнат от аукциона, Пит не забеляза младия мъж в костюм от три части, който се настани на празното място до него.

— Господин Пит?

Пит се обърна и видя детинското лице на Харисън Мун IV.

— Странно — рече той, без да показва изненада. — Не ми направихте впечатление на човек, който се интересува от стари коли.

— Всъщност вие ме интересувате.

Пит го погледна развеселен.

— Ако сте гей, губите си времето.

Мун сбърчи чело и се огледа наоколо, за да види дали някой не е дал ухо на разговора им. Всички бяха съсредоточили вниманието си в наддаването.