Клайв Къслър - Нощно издирване

— Не е точно така — отвърна Пит. — Малко преди германците да нахлуят в Белгия, нашето правителство отпуснало на англичаните заем от сто и петдесет милиона долара. Това била рекордна сума за заем. В действителност той бил даден на ръка.

— Опасявам се, че изгубих нишката.

— На втори май министър-председателят Хъбърт Аскуит и крал Джордж Пети се срещнали на извънредна сесия при затворени врати и взели решение, породено от отчаяние. Те тайно се свързали с президента Уилсън, за да му изложат предложението им, което той приел. Тогава Ричард Есекс, помощник държавен секретар, Уилям Дженинг Брайън и Харви Шийлдс, заместник-министър на Английското външно министерство, подписали документ, който за кратко време бил известен като Северноамерикански договор.

— И какъв е бил главният мотив на този договор? — попита президентът.

За миг в стаята настъпи смразяваща тишина, докато Пит мълчеше. После той отвърна:

— Великобритания продала Канада на Съединените щати за сумата от един милиард долара.

Думите на Пит се стрелнаха над главата на президента. Той се облегна назад и по вида му личеше, че не можеше да повярва на чутото.

— Я повторете — настоя той.

— Ние сме купили Канада за един милиард долара.

— Това е абсурдно.

— Но е истина — отговори Пит с твърд глас. — Преди да избухне войната, е имало много членове на английския парламент, които са се съмнявали в лоялната подкрепа на колониите и доминионите. Някои либерали, а също и консерватори открито заявявали, че Канада е бреме за империята.

— Можете ли да ми представите доказателства? — попита президентът със скептичен поглед.

Пит му подаде копие от писмото на Уилсън.

— Писано е от Удроу Уилсън до министър-председателя Аскуит на четвърти юни. Ще видите, че е било силно смачкано по средата на едно от изреченията. Аз направих спектрографски тест и открих липсващите думи, които гласят: „съотечествениците ми имат силно развито чувство за собственост и никога няма да бездействат, като узнаят със сигурност, че съседите ни на север и нашата любима страна са станали едно цяло…“.

Президентът препрочете писмото няколко пъти, после го остави на масичката.

— С какво друго разполагате?

Без да продумва, Пит му подаде снимката с Брайън, Есекс и Шийлдс в момента, в който излизат от Белия дом с договора. И накрая изигра и коза си.

— А това е настолният дневник на Ричард Есекс за месец май. Всички бележки от съвещанията, свързани със Северноамериканския договор, са изложени тук до най-малката подробност. Последните му записки носят дата двайсет и втори май, хиляда деветстотин и четиринайсета година, денят, в който Есекс напуска столицата на път за Канада, и последното подписване на договорите.

— Казахте „договорите“ — в множествено число.

— Имало е три копия, по едно за всяка спомената държава. Първите, сложили подписите си, са Аскуит и крал Джордж. След това Шийлдс занесъл историческия документ във Вашингтон, където на двайсети май Уилсън и Брайън добавили и своите имена. Два дни по-късно Есекс и Шийлдс заминали заедно с влак за Отава и там канадският министър-председател сър Робърт Бордън поставил последния подпис.

— В такъв случай, защо не се е осъществило официалното прехвърляне на Канада на Съединените щати?

— Поради струпване на злощастни обстоятелства — поясни Пит. — Харви Шийлдс, заедно с още хиляди други пътници, потънал с презокеанския лайнер „Емприс ъв Айрланд“, който се сблъскал с кораб превозвач на въглища в река Сейнт Лорънс. Тялото му и английското копие на договора не са открити и до днес.

— Но нали Есекс пък е отишъл във Вашингтон с американското копие?

Пит поклати глава.

— Влакът, с който пътувал Есекс, паднал от мост над река Хъдсън. Трагедията се превърнала в нещо като класическа мистерия, тъй като не била открита никаква следа нито от екипажа и пътниците, нито от влака.

— И все пак е останало едно копие в ръцете на Канада.

— Тук следата напълно изчезва — рече Пит. — Останалото е предположение. Очевидно, кабинетът на Аскуит се е разбунтувал. Министрите, а сред тях несъмнено и Чърчил, трябва да са били бесни, когато са научили, че министър-председателят и кралят са се опитали да продадат най-големия им доминион зад гърба им.

— Съмнявам се, че и Канада е била възхитена от сделката.

— След като двете копия на договора са изчезнали, на сър Робърт Бордън, лоялен англичанин между другото, не му е струвало нищо да скъса третото, лишавайки Уилсън от веществено доказателство, за да придвижи американския иск.