Клайв Къслър - Нощно издирване

Началникът на кабинета — млад човек, наближаващ трийсетте години, с бомбастичното име Харисън Мун IV, междувременно отговори набързо на три телефонни обаждания и сръчно преразпредели документи от едно открито чекмедже върху бюрото в друго. Едва тогава благоволи да погледне към Пит.

— Искам да сте напълно наясно, господин Пит, че тази среща е съвсем извънредна. Президентът не разполага с почти никакво време, за да си приказва с треторазредни държавни служители. Ако не беше молбата на баща ви, сенатор Джордж Пит, който настоя, че въпросът е неотложен, нямаше да бъдете допуснат дори да се доближите до портала.

Пит хвърли на надутия пуяк невинен поглед.

— Я виж ти! В такъв случай съм адски поласкан.

Началникът смръщи лице.

— Ако обичате, имайте уважение към кабинета на президента.

— Как да има човек уважение към президента — заговори Пит с лукава усмивка, — след като назначава пикльовци като вас.

Харисън Мун IV остана като гръмнат.

— Как смеете…!

В същия момент в кабинета влезе секретарката на президента.

— Господин Пит, президентът ще ви приеме.

— Не! — изкрещя Мун и скочи на крака, а очите му блестяха от ярост. — Срещата се анулира!

Пит се приближи до Мун, хвана го за реверите и го изви назад над бюрото.

— Съветвам те, хлапак такъв, да не се главозамайваш. — После го блъсна и той седна отново на въртящия се стол. Но изглежда, не прецени силата си, защото тежестта на Мун наклони стола и младият мъж се прекатури на пода.

Пит се усмихна сърдечно на смаяната секретарка и рече:

— Не е нужно да ми показвате пътя. И друг път съм влизал в Овалния кабинет.

За разлика от началника на кабинета президентът поздрави любезно Пит и му подаде ръка.

— Доста съм чел за подвизите ви покрай задачите, свързани с „Титаник“ и „Виксън“, господин Пит. Направи ми особено впечатление и справянето ви с операцията „Леско“. За мен е чест да се запозная най-сетне с вас.

— За мен е по-голяма чест.

— Няма ли да седнете? — покани го благосклонно президентът.

— Май няма да имам много време — рече Пит.

— Моля? — вдигна учудено вежди президентът.

— Вашият началник на кабинета беше груб и се държа с мен като с нищожество, затова го нарекох пикльо и не му останах длъжен.

— Сериозно ли говорите?

— Да, сър. Вече виждам как всеки момент ще нахлуят от Тайните служби и ще ме изхвърлят оттук.

Президентът отиде до бюрото си и натисна бутон на вътрешната уредба.

— Маги, не желая никой да ни прекъсва по каквато и да е причина, докато не ти разпоредя друго.

Пит въздъхна с облекчение, когато лицето на президента светна от широка усмивка.

— Харисън се увлича понякога. Може би сте му дал добър урок по човещина.

— Ще му се извиня на тръгване.

— Не е нужно. — Президентът се настани на стол с висока облегалка срещу седналия от другата страна на ниската масичка Пит. — Ние с вашия баща се знаем отдавна. И двамата бяхме избрани в Конгреса в една и съща година. Той ми каза по телефона, че сте се натъкнал на някакво откритие, както се изрази, което било изумително.

— Вечната земна риторика на татко — засмя се Пит. — В случая обаче е сто процента прав.

— Разкажете ми за това.

Пит отвори куфарчето си и започна да трупа книжа върху масичката.

— Съжалявам, че ще трябва да ви отегча с малко история, господин президент, но тя е необходима за съществената част на случая.

— Слушам ви.

— В началото на хиляда деветстотин и четиринайсета година — започна Пит — в съзнанието на англичаните нямало никакво съмнение, че войната с хитлеристка Германия дебне зад ъгъла. До март месец Уинстън Чърчил, който тогава бил министър на флотата, вече въоръжил четирийсет търговски кораба. Военното министерство предвидило началото на военни действия през септември, след прибирането на европейската реколта, фелдмаршал лорд Кичънър, държавният военен секретар, разбрал, че за задаващия се конфликт ще трябва да се изразходват колосално количество хора и ресурси, бил шокиран, тъй като разполагал с муниции и провизии само за три месеца. В същото време Обединеното кралство се намирало в разгара на осъществяването на спешна програма за социална реформа, благодарение на която данъците вече били значително увеличени. Не било нужно изключително прозрение, за да се разбере, че нарастващите разходи за въоръжаването, лихвите по заемите, изплащането на социални помощи и пенсии ще счупят гръбнака на икономиката.

— Затова Англия беше оголила дъното на хазната си, когато влезе в Първата световна война — вметна президентът.