Клайв Къслър - Нощно издирване

Нощният дежурен администратор не беше на мястото си, когато Глай прекоси фоайето. След като мина по две странични улички и една алея, той седна зад кормилото на лимузина мерцедес-бенц. Беше я откраднал от паркинга пред една банка в ранния следобед и й беше сменил регистрационните табели.

Потегли през стария район на Квебек Сити, наречен Лоуър Таун, като се движеше плътно до тротоарите на старите тесни улици и от време на време натискаше клаксона за някой пешеходец, който му правеше път, изглеждайки го с кръвожаден поглед.

Часът беше девет и пет и уличните лампи на Квебек хвърляха отблясъци върху ледените късове, носещи се лениво по Сейнт Лорънс. Глай мина покрай известния хотел „Шато Фронтьонак“ и зави по магистралата, граничеща с реката. Колите се движеха бързо и скоро той се озова редом до парка Батълфийлдс на Плейнс ъв Ейбрахам, където през 1759 година британската армия победи френската и спечели Канада за империята си.

Глай навлезе в модното предградие на Силари. Неостаряващите масивни каменни сгради се издигаха като крепости и пазеха заможните и обществените знаменитости на провинцията. Глай не можеше да се солидаризира с подобни предпазни мерки. За него къщите изглеждаха като чудовищни крипти, обитавани от хора, които не подозираха, че са мъртви.

Спря пред тежък железен портал и съобщи името си по домофона. Не получи никакъв отговор. Порталът бавно се отвори и той продължи с колата по кръгла алея към внушителна къща от гранит, опасана от няколко акра тревна площ. Паркира под козирката на предния вход и натисна звънеца. Шофьор телохранителят на премиера Жюл Герие се поклони и покани Глай в преддверието.

— Добър вечер, мосю Вийон, какво неочаквано удоволствие!

Глай остана доволен. Лицевата му промяна премина първия си тест.

— Бях на гости у приятели в Квебек и реших да намина и поднеса почитанията си на мосю Герие. Разбрах, че не се чувствал добре.

— Налегна го грип — уточни шофьорът, докато поемаше палтото на Глай. — Но най-лошото мина. Температурата спадна, само че ще му трябва известно време, преди отново да се впрегне в работа.

— Ако не му е до късни посещения, мога да си тръгна и да му се обадя по телефона утре.

— Не, моля ви. В момента премиерът гледа телевизия. Сигурен съм, че ще се зарадва, като ви види. Ще ви заведа до стаята му.

Глай махна с ръка.

— Не се притеснявайте, знам пътя.

Той се качи по витата стълба на втория етаж. Спря на площадката, за да се ориентира. Беше наизустил плана на цялата къща, наблягайки основно на всеки изход като предпазна мярка за бързо бягство. Помнеше, че спалнята на Герие е третата врата вдясно. Влезе тихо, без да почука.

Жюл Герие седеше отпуснат в широко кресло, вдигнал обутите в чехли крака върху отоманка, и гледаше в телевизора. Върху пижамата си бе навлякъл небрежно копринен халат с индийски десен. Не видя неочакваната поява на Глай — беше с гръб към вратата.

Глай се примъкна безшумно до леглото. Взе една голяма възглавница и се приближи до Герие откъм гърба му. Понечи да притисне възглавницата върху лицето му, но размисли.

Герие трябва да ме види, рече си наум Глай. Трябваше да умиротвори егото си. Трябваше отново да докаже на себе си, че действително е станал Анри Вийон. Герие като че ли усети нечие присъствие. Обърна се бавно и погледът му спря на нивото на кръста на Глай. После се плъзна по гърдите до лицето му и изведнъж очите му се разшириха — не от уплаха, а от почуда.

— Анри?

— Да, Жюл.

— Не е възможно да си тук — промълви Герие.

Глай го заобиколи и застана зад телевизора с лице към него.

— Да, но съм тук, Жюл. Ето тук съм, в телевизора.

И беше точно така.

Образът на Анри Вийон изпълни средата на екрана. Той говореше по случай откриването на нов център за изкуства в Отава. Зад него седеше Даниел Сарвьо, а до нея — съпругата на Вийон.

Герие бе напълно объркан, не можеше да проумее онова, което очите изпращаха до клетките на мозъка му. Телевизионното предаване се излъчваше на живо. По протокол той бе получил покана и си спомняше програмата на церемонията. Речта на Вийон беше определена точно за този час. Герие гледаше лицето на Глай с увиснала от смайване уста.

— Но как…?

Глай не продума. С едно движение възседна креслото и притисна възглавницата в лицето на Герие. Първият звук на вика от ужас се чу не по-силен от приглушен животински стон. Премиерът нямаше достатъчно сила за неравната битка. Ръцете му напипаха дебелите китки на Глай и немощно се опитаха да ги отблъснат. Имаше чувството, че дробовете му се възпламениха в огнено кълбо. Секунди преди последния мрак в главата му блесна ярка светлина.