Клайв Къслър - Нощно издирване

На стените бяха закачени един часовник „Сет Томас“, постер, рекламиращ пътуващото шоу на Паркър и Смит, картина в рамка на момиче със сочна плът, носещо поднос, пълен с шишета бира на пивоварна „Рупърт“ на 94-та улица в Ню Йорк Сити, и календар на застрахователното дружество „Фийни & къмпъни“ за месец май 1914 година.

— Канцеларията на Сам Хардинг — поясни гордо Магий. — Възпроизведох я точно каквато е била в нощта на обира.

— Значи къщата ви е…

— Истинската гара Уакетшър — довърши мисълта му скулпторът. — Фермерът, от когото купих имота, я използваше за фуражен склад за кравите си. Двамата с Ани възстановихме сградата. Жалко, че не я видяхте през деня. Архитектурата й е забележителна. Украсата обвиваше ръба на покрива в изящни извивки. Строена е през хиляда осемстотин и осемдесетте години.

— Свършили сте голяма работа за запазването й — похвали го Пит.

— Да, била й е отредена по-добра съдба от повечето едновремешни гари — каза Магий. — Направихме някои промени. Някогашната товарна рампа сега е спалнята ни, а чакалнята превърнахме във всекидневна.

— Обзавеждането също ли е оригинално? — попита Пит, поглаждайки телеграфния ключ.

— В по-голямата си част. Когато купихме имота, писалището на Хардинг стоеше ето тук. Печката беше спасена от купчина боклук, а пък Ани откри сейфа в един склад за железария в Селкърк. Но ето и голямата ни печалба. — Магий вдигна един кожен калъф и разкри шахматна дъска. Ръчно изработените абаносови и брезови фигурки бяха напукани и потъмнели от годините. — Това е шахът на Хайрам Мийчъм — поясни той. — Неговата вдовица ми го даде. Дупката от куршума на Маси си стои незаличена.

Пит огледа мълчаливо шахматната дъска. После погледна през прозореца в тъмнината навън.

— Човек като че ли може да усети присъствието им — каза той накрая.

— Често седя тук сам и се опитвам да си представя съдбовната нощ.

— Привижда ли ви се как „Манхатън лимитид“ отминава с грохот?

— Понякога — отвърна замечтан Магий. — Ако пусна на воля въображението си… — Той млъкна внезапно и загледа подозрително Пит. — Странен въпрос. Защо го зададохте?

— Заради влака фантом — отвърна Пит. — Казват, че той продължавал своя призрачен маршрут по стария коловоз.

— Долината на Хъдсън е благоприятна почва за създаване на легенди — присмя се Магий. — Намират се и такива, които твърдят също, че видели конник без глава. Всеки разказ с небивалици тръгва от уста на уста, украсяван с годините и преувеличаван от местните жители. Мълвата прераства в легенда, набъбваща извън рамките на действителността. Натрапчивите слухове за влака фантом започнаха няколко години след срутването на моста. Също като призрак на гилотиниран човек, който броди насам-натам да си търси главата, „Манхатън лимитид“, както вярват неговите почитатели, никога няма да влезе в огромното депо на небето, докато веднъж завинаги не прекоси реката.

Пит се засмя.

— Господин Магий, вие явно сте закоравял скептик.

— Не го отричам.

Пит погледна часовника си.

— Наистина вече трябва да тръгвам.

Магий излезе да го изпрати и двамата си стиснаха ръце на стария гаров перон.

— Прекарах чудесна вечер — каза Пит. — Признателен съм на вас и жена ви за гостоприемството.

— Удоволствието беше и наше. Елате ни отново на гости. Обичам да разговарям за влакове.

Пит се поколеба, преди да каже:

— Трябва да имате предвид едно нещо.

— Какво е то?

— Странно нещо във връзка с легендите. — Пит срещна погледа на Магий. — Че те обикновено се раждат от истината.

На светлината, идваща от къщата, добродушното лице остана сериозно и замислено — нищо повече. След това Магий сви неопределено рамене и затвори вратата.

Даниел Сарвьо посрещна сърдечно премиера на провинция Квебек Жюл Герие в коридора на болницата. Той бе придружен от неговия секретар Анри Вийон.

Герие целуна Даниел по двете бузи. Беше висок, слаб човек с небрежно сресана сребриста и гъста коса, наближаващ осемдесетте години. Спокойно можеше да се вмести в представата на някой художник за образа на Моисей. Като премиер на Квебек той оглавяваше също и френскоговорещата „Парти Кебекоа“.

— Толкова се радвам да те видя, Жюл — каза Даниел.

— Още по-приятно е за едни стари очи да погледат красива жена — отвърна той галантно.

— Шарл те очаква с нетърпение.

— Как се чувства той?

— Докторите казват, че се подобрява. Но лечението ще отнеме още дълго време.