Клайв Къслър - Нощно издирване

Острата свирка прониза отново нощта и миг след това ужасът се зададе откъм завоя и затрополи шумно по наклона към липсващия мост, а предният прожектор закова на място Пит с ослепителната си светлина.

Пит изобщо нямаше представа колко дълго бе наблюдавал смаян онова, което дълбоко в себе си съзнаваше, че е свръхестествено явление. По едно време започна да изпитва чувство за самосъхранение и се огледа, за да види накъде да побегне. Тесните страни на насипа се спускаха в непрогледния мрак, а зад него беше отвесният склон към реката.

Почувства се в капан пред прага на необятна празнота.

Призрачният локомотив се приближаваше неотклонно, дрънченето на камбаната му вече се чуваше ясно сред грохота от отработената пара.

Но изведнъж гняв измести страха на Пит, гняв, породен отчасти от собствената му безпомощност, отчасти от забавените му реакции. Мигът, който му бе нужен, за да вземе решение, му се стори дълъг цяла вечност. Оставаше му открита една-единствена посока и той се вкопчи за нея. Като спринтьор, стартирал след сигналния изстрел, той се втурна по наклона в неминуем сблъсък с неизвестността.

Ослепителната светлина внезапно угасна и оглушителният шум се стопи в нощта.

Пит се спря и застина неподвижен, неспособен да проумее какво става; напрегна очите си, за да привикнат на тъмнината. Наклони глава и се ослуша. Не се чуваше никакъв шум, освен отново шепотът на северния вятър. Почувства пронизващия студ по голите си ръце и силното биене на сърцето си.

Изминаха цели две минути, без нищо да се случи. Той започна да подтичва по голата баластрова настилка, като през няколко метра спираше и оглеждаше снежната покривка. Освен собствените му стъпки в обратна посока, други следи по снега нямаше.

После намали ход и с уморена крачка измина още половин километър, като донякъде очакваше, донякъде се съмняваше, че ще открие някаква следа от механичен призрак. Нищо наоколо не привлече погледа му. Сякаш влакът изобщо не е съществувал.

Спъна се в някакъв твърд предмет и се просна тромаво върху оголено от вятъра парче чакълеста настилка. Проклинайки непохватността си, той заопипва в кръг около себе си и пръстите му докоснаха две успоредни ленти студен метал.

Боже мой, това са релси!

Той скочи на крака и продължи напред. След като излезе от един остър завой, пред погледа му се открои синкава светлина от телевизор, която струеше от прозорци на къща. Релсите като че ли минаваха покрай предната веранда.

В къщата излая куче и след малко вратата се отвори и хвърли правоъгълник от светлина навън. Пит се сливаше с тъмнината. Огромно рошаво овчарско куче скочи върху траверсите, подуши ледения въздух и тъй като явно не му се искаше да се застоява на студа, веднага вдигна задния си крак и си свърши работата, после изтича обратно в уюта на стоплената от камина стая. Вратата се затвори след него.

Пит се приближи още малко и различи в тъмното огромно черно тяло, издигащо се върху страничен коловоз. Това беше локомотив със служебен вагон, скачен зад него. Пит предпазливо се качи в кабината и пипна пещта. Металът беше студен. По ръката му се полепи ръжда — котлите не бяха палени дълго време.

Той мина по коловоза към къщата и почука на вратата.

Кучето предано излая няколко пъти и почти веднага на прага се показа мъж, облечен със смачкан хавлиен халат. Светлината беше зад гърба му, затова лицето му не се виждаше ясно. Раменете му бяха широки колкото рамката на вратата и носеха тежестта на тялото му като професионален борец.

— Какво обичате? — попита мъжът с дълбок метален глас.

— Извинете, че ви безпокоя — заговори Пит с характерната за южняците усмивка, — но бих ли могъл да поговоря с вас?

Мъжът го огледа от горе до долу с леден поглед, после кимна.

— Разбира се, заповядайте.

— Казвам се Пит, Дърк Пит.

— Ансъл Магий.

Името му докосна една струна в Пит и преди той да осмисли сигнала й, Магий се обърна и силно извика:

— Ани, имаме гост.

Жената излезе от кухнята. Беше висока и не издаваше никакъв интерес. Тялото й беше тънко като тръстика — пълна противоположност на Магий. Пит предположи, че навремето може да е била манекенка. Косата й бе на тъмни и светли кичури и грижливо сресана. Беше облечена с прилепнала по тялото червена дълга домашна роба, препасана с подходяща на цвят престилка, а в едната си ръка държеше кърпа за бърсане на чинии.

— Това е съпругата ми Ани. — Магий направи и съответния жест с ръка. — А това е господин Пит.