Клайв Къслър - Нощно издирване

Думите му щяха да останат празно обещание.

Вийон беше бесен — Даниел добре го познаваше. Той дойде и седна до нея на пейката в двора на болницата. Тя потръпна безмълвно от студения пролетен въздух, очаквайки го със сигурност да избухне.

— Мръсник! — изтърси той най-накрая. — Потайният мръсник даде Квебек на Герие без никаква борба.

— Все още не мога да го повярвам — обади се Даниел.

— Ти си знаела, не може да не си знаела, че Шарл си го е наумил отдавна.

— Нищо не е споменавал, с нищо не ми е подсказвал дори…

— Защо? — прекъсна я Вийон с почервеняло от ярост лице. — Защо така внезапно се завъртя на сто и осемдесет градуса от становището си за обединена Канада?

Даниел седеше смълчана и изпитваше инстинктивен страх от гнева му.

— Издърпа чергата под краката ни, преди да сме успели да си налеем здрави основи. Когато партньорите ми в Кремъл научат за това, ще се откажат от задълженията си.

— Какво ли би спечелил Шарл? От политическа гледна точка той извършва самоубийство.

— Прави се на хитра лисица — върна се на въпроса Вийон. — С изкуфял дъртофелник като Герие на кормилото на управлението Квебек ще се превърне в марионетка, която ще моли Отава за милостиня, за дългосрочни заеми и търговски кредити. Квебек ще бъде по-зле като нация, отколкото като провинция.

Даниел го погледна с твърд поглед.

— Това не бива да се допуска.

— За какво говориш?

Тя стисна ръката му.

— Погреби СКО. Излез на открито и започни кампания срещу Герие.

— Не съм достатъчно силен, за да надвия Герие.

— Французите отчаяно се нуждаят от по-млад, по-напорист лидер — настоя тя. — Анри Вийон, когото познавам, никога няма да преклони глава пред Английска Канада или Съединените щати.

— Мъжът ти ми отряза крилата насред полета. Без да имам необходимото време, за да изградя подобаваща организация, това ще бъде невъзможно.

— Не и ако Жюл Герие умре.

За първи път Вийон се засмя.

— Няма такава вероятност. Жюл може да изкара каква ли не болест от медицинските книги, но той притежава силен дух, с който ще надживее всички нас.

Странно напрежение се изписа по лицето на Даниел.

— Жюл трябва да умре, за да се спаси Квебек.

Намекът беше кристално ясен. Вийон се вглъби в мисли и близо минута не отрони дума.

— Убийството на другите беше различно, те бяха чужденци. Тяхната смърт беше политическа необходимост. А Жюл е лоялен французин. Той водеше битката по-дълго от всички нас.

— За онова, което смятаме да спечелим, цената е малка.

— Цената никога не е малка — каза той, потънал в мечти. — Напоследък се улавям, че си задавам въпроса кой ли ще бъде последният мъж, който ще загине, преди да свърши всичко.

Глай се наведе над изцапаната мивка към огледалото и започна да преправя лицето си.

Постави изработени от бял порест каучук протези върху кривия си нос, като удължи върха и уголеми гърбицата. Изкуствените допълнения бяха залепени с лепило на спиртна основа и боядисани със специален оцветител за гума. Новата форма на носа му бе поръсена леко с пудра, за да не лъщи.

Истинските му вежди бяха отдавна изскубани. Сега той махна изкуствените и започна да лепи други, като потупваше с пинцета мъничките туфи косми, за да прилепнат по-здраво. Новите вежди бяха по-високо извити и сгъстени така, че да изглеждат рунтави.

След като ги сложи, той отстъпи крачка назад и започна да сравнява работата си със снимките, залепени със скоч в долния край на огледалото. Доволен от напредъка си, той взе светъл грим, с няколко нюанса по-тъмен от бялото и го нанесе от бузата, по линията на челюстта, до една точка под всяко ухо. След това постави по-тъмен земен тон под брадичката. Завършеното художествено майсторство му придаваше по-квадратна и ясно очертана форма на лицето.

Преправи устата си, като първо я покри със слой основен фон дьо тен, после очерта една линия под долната устна с подходящ цвят тъмно червило, за да изглежда по-дебела и по-издадена напред.

Дойде ред на контактните лещи. Това беше единствената част от процедурата, която ненавиждаше. Имаше чувството, че сменяйки цвета на очите си от кафяв на сив, сменя душата си. След като сложи и лещите, Фос Глай вече не можеше да бъде разпознат под маската.

Последният щрих беше кафявата перука. Той я нахлузи на голата си глава, придържайки я с двете ръце, сякаш беше корона.

Накрая отново отстъпи назад и огледа внимателно цялото лице и двата профила, осветявайки го с малка лампа от различен ъгъл. Беше почти безпогрешно, прецени той, възможно най-безпогрешно, като се имаха предвид условията на тясната баня на долнопробния хотел, в който бе отседнал.