Клайв Къслър - Нощно издирване

— Не ми се струва възможно официални документи, свързани с преговори от такава величина, да бъдат тъй лековерно изгубени — отбеляза президентът.

— В писмото си Уилсън изтъква, че е дал нареждане на секретарката си да пресича всяка дума по повод договора. Не мога да кажа нищо за английското Външно министерство, но няма да сбъркам в твърдението си, че те са колекционери. Открай време англичаните нямат обичай да хвърлят или изгарят документи. Каквито и документи във връзка с договора да има оцелели, те вероятно събират прах в някое хранилище от викторианската епоха.

Президентът стана и започна да крачи напред-назад из стаята.

— Да можех да науча съдържанието на договора!

— Можете — усмихна се Пит. — Черновата е написана в дневника на Есекс.

— Може ли да го задържа?

— Разбира се.

— Как попаднахте на неговия дневник?

— Станал е притежание на внука му — отговори Пит кратко.

— На Джон Есекс?

— Да.

— А той защо го е пазил в тайна през всичките тези години?

— Вероятно се е опасявал, че достоянието му би предизвикало международен катаклизъм.

— И сигурно е бил прав — каза президентът. — Ако се е било стигнало дотам пресата да разтръби за това разкритие, трудно би се предвидила всенародната реакция от двете страни на общата ни граница. Уилсън също е имал право — американците наистина имат силно развито чувство за собственост. Нищо чудно да бяха поискали да си получат Канада. А кой знае каква врява е щял да вдигне Конгресът.

— Но тук има и уловка — рече Пит.

Президентът се спря на място.

— Каква е тя?

— Никъде не е отбелязано плащането. Първоначалният депозит бил превърнат в заем. Дори и да се открие копие от договора, англичаните ще отрекат, твърдейки, и с право, че никога не са получавали компенсации.

— Да — замисли се президентът, — неизплащането на дълга прави договора недействителен. — Той се приближи до високите прозорци и се загледа в пожълтялата от сезона трева около Белия дом, опитвайки се да събере мислите си. Накрая се обърна и погледна Пит. — Кой, освен вас знае за Северноамериканския договор?

— Капитан трети ранг Хайди Милиган, която започна първите проучвания, след като случайно попаднала на писмото от Уилсън, сенатският историк, който открил снимките, баща ми и, разбира се, адмирал Сандекър. Тъй като той е прекият ми началник, просто сметнах, че е редно да знае какво разследвам.

— И никой друг?

Пит поклати глава.

— Не вярвам да има друг.

— Тогава да си остане в този тесен кръг, става ли?

— Както кажете, господин президент.

— Безкрайно съм ви признателен, че ми обърнахте вниманието върху този въпрос, господин Пит.

— Искате ли да продължа проучванията?

— Не. Мисля, че засега ще е най-добре да заровим обратно договора в миналото. Няма смисъл да си разваляме отношенията с Канада и Обединеното кралство. Придържам се към простото правило, че онова, което хората не знаят, то не ги тревожи.

— Джон Есекс би се съгласил също.

— А вие, господин Пит, бихте ли се съгласил?

Пит затвори куфарчето си и се изправи на крака.

— Аз съм морски инженер, господин президент. Гледам да стоя настрана от политиката.

— Умно решение — отбеляза президентът с разбираща усмивка. — Наистина умно.

Пет секунди след като вратата се затвори след Пит, президентът заговори по вътрешната уредба.

— Маги, свържи ме с Дъглас Оутс по холографа.

Той се настани зад бюрото си и зачака.

Скоро след настаняването си в Белия дом беше поръчал да бъде инсталирана холографска свързочна система в кабинета му. Проявяваше почти детски интерес да изучава лицата на кабинетните си министри, движенията им и външния израз на чувствата им, докато разговаряше с тях от километри.

Насред овалната зала се материализира триизмерният образ на мъж с начупена кестенява коса, облечен с класически сив костюм на тънки райета. Седеше на тапициран с кожа стол.

Дъглас Оутс, държавният секретар, кимна и се усмихна.

— Добро утро, господин президент. Как върви битката?

— Дъглас, колко общо пари са дали Съединените щати на Англия от четиринайсета година насам?

Оутс гледаше в недоумение.

— Колко са дали?

— Да, нали знаеш, във вид на анулирани военни заеми, икономически помощи, военни обезщетения и разни други.

Оутс сви рамене.

— Мисля, че доста значителна сума.

— Над милиард долара ли е?

— Вероятно — отвърна Оутс. — Защо питате?

Президентът подмина въпроса и продължи: