Клайв Къслър - Нощно издирване

— Тук съм по официална правителствена работа. Можем ли да идем някъде, където да поговорим на спокойствие?

— Изчакайте ме пет минути — рече Пит. — Ще наддавам за следващата кола.

— Ако обичате, господин Пит, още сега — настоя Мун, стараейки се тонът му да прозвучи повелително. — Моята работа е далеч по-важна от това да гледам как зрели мъже си хвърлят парите за вехтории.

— Имам предложение за двеста и осемдесет хиляди — разнесе се гласът на аукционера. — Някой ще ми предложи ли триста хиляди?

— Е, поне не можете да кажете, че са евтини — каза тихо Пит. — Тази кола се оказа механично произведение на изкуството, инвестиция, която ще се увеличава от двайсет до трийсет процента годишно. Вашите внуци няма да могат дори да я пипнат за по-малко от два милиона долара.

— Не съм дошъл да обсъждам бъдещето на антиките. Тръгваме ли?

— Няма начин.

— Може би ще пречупите ината си, като ви кажа, че идвам от името на президента.

Лицето на Пит доби каменен израз.

— Много важно! Защо всеки хлапак, който отиде на работа в Белия дом, си въобразява, че може да сплашва света? Вървете да предадете на президента, че не сте успял, господин Мун. Можете да го осведомите също, че ако той иска нещо от мен, да прати куриер, който поне ще покаже известна класа в поведението си.

Лицето на Мун пребледня. Подобно нещо не бе очаквал, ни най-малко.

— Аз… аз не мога да направя това — заекна той.

— Жалко!

Аукционерът вдигна чукчето си.

— Обявявам един път… втори път триста и шейсет хиляди. — Той млъкна и огледа публиката. — Ако няма друго повишение… колата е продадена на господин Робърт Есбънсън от Денвър, Колорадо.

Мун беше отрязан хладнокръвно, безмилостно. Той се хвана за последната му останала възможност.

— Добре, господин Пит, на ваше разположение съм.

Мерцедесът бе изкаран от подиума и неговото място зае автомобил с четири врати, тежък два тона, със сламеножълти и бежови цветове и с подвижен покрив. Лицето на аукционера леко просветна, докато изброяваше характеристиките му.

— А сега, дами и господа, следва номер петнайсети от програмата. Дженсън, английско производство от 1950 година. Много рядка кола. Предполага се, че това е единственият модел на точно тази каросерия. Истинска красавица. Можем ли да открием наддаването с петдесет хиляди?

Първото предложение беше за двайсет и пет хиляди. Пит изчакваше мълчаливо вдигането на цената.

Мун го погледна.

— Няма ли да наддавате?

— Всяко нещо с времето си.

Елегантно облечена жена в края на четирийсетте си години вдигна картата си за участие. Аукционерът кимна и я възнагради с усмивка.

— Имам предложение за двайсет и девет хиляди от прекрасната госпожица О’Лийри от Чикаго.

— Ама той всички ли познава? — попита Мун с искрица на проявен интерес.

— Колекционерите си организират свободно общество — отвърна Пит. — Повечето от нас посещават едни и същи наддавания.

Наддаването се забави на четирийсет и две хиляди. Аукционерът усети, че идва кулминационната точка.

— Хайде, дами и господа, тази кола струва повече, много повече.

Пит вдигна картата си.

— Благодаря ви, господине. Сега вече има предложение четирийсет и три. Някой ще вдигне ли на четирийсет и четири?

Госпожица О’Лийри, облечена в карирано сако с двуредно закопчаване и права тъмносива трикотажна пола с цепка отпред, даде знак за повишаване на цената.

Преди аукционерът да обяви предложението й, картата на Пит беше отново във въздуха.

— Сега тя знае, че започвам битка с нея — каза той на Мун.

— Четирийсет и четири и сега четирийсет и пет. Кой ще каже четирийсет и шест?

Наддаването замря. Госпожица О’Лийри се посъветва със седящия до нея по-млад мъж. Тя рядко се появяваше с един и същ придружител на два търга. Беше самостоятелна жена, която сама бе натрупала състояние чрез търговия със собствена марка козметика. Колекцията й беше една от най-стойностните в света и наброяваше почти сто коли. Когато помощник аукционерът се наведе към нея, за да ходатайства за наддаване, тя поклати глава, после се обърна и намигна на Пит.

— Това трудно би могло да мине за намигване от приятел конкурент — отбеляза Мун.

— Не е лошо някой ден да опитате и с по-възрастна жена — подхвърли му Пит, сякаш съветваше ученик. — Малко са нещата, които те не знаят за мъжете.

Едно хубаво момиче си проби път до Пит и му даде да разпише договора за продажбата.

— Тръгваме ли? — попита го Мун, изпълнен с надежда.