Клайв Къслър - Нощно издирване

— Как дойдохте дотук?

— Приятелката ми ме докара от Арлингтън.

Пит се изправи на крака.

— Докато я намерите, аз ще отида в канцеларията да си уредя сметката. После тя може да кара след нас.

— След нас ли?

— Нали искахте да говорим насаме, господин Мун. Затова ще ви почерпя нещо и ще ви върна в Арлингтън с истински автомобил.

Дженсънът се понесе плавно по главния път към Вашингтон. Пит беше нащрек с едното око за пътен полицейски патрул, а с другото следеше скоростомера. Кракът му беше закован върху педала за газта и поддържаше постоянна скорост от сто и десет километра в час.

Мун закопча догоре палтото си и попита с нещастен вид:

— Тази реликва няма ли отопление?

Пит обърна внимание, че през платнения покрив влиза студ. В мига, в който двигателят заработи, той се почувства в стихията си. Сега завъртя копчето на командното табло и след малко тънка струйка топъл въздух започна да изпълва вътрешността на дженсъна.

— И тъй, Мун, вече сме сами. Какво имате да ми казвате?

— Президентът иска да оглавите риболовна експедиция в реките Сейнт Лорънс и Хъдсън.

Пит стрелна с поглед пътя, после се обърна за миг към Мун.

— Будалкате ли ме?

— По-сериозен не бих могъл да бъда. Според него вие сте единственият специалист, който може да направи опит да открие копията на Северноамериканския договор.

— Значи и вие знаете за него?

— Да, той ми повери тайната десет минути след като вие си тръгнахте от кабинета му. Аз ще играя ролята на връзка между вашите претърсвания.

Пит намали скоростта до границите на разрешената и помълча известно време. После рече:

— Не съм убеден, че той е наясно какво иска.

— Уверявам ви, президентът обмисли въпроса от всеки ъгъл.

— Той иска невъзможното и очаква чудо. — По лицето на Пит се четеше недоумение, но гласът му беше спокоен. — Няма начин да бъде запазен непокътнат лист хартия, който е престоял под вода в продължение на три четвърти век.

— Признавам, че задачата не е обещаваща — съгласи се Мун. — И все пак, ако дори вероятността да съществува копие от договора да е едно на милион, президентът смята, че трябва да положим усилия да го открием.

Пит гледаше пред себе си пътя, който влиза в щата Вирджиния.

— Да предположим за миг, че извадим късмет и сложим Северноамериканския договор в скута му. И после?

— Не мога да ви кажа.

— Не можете или не искате?

— Аз съм само извънреден помощник на президента… куриер, както грубо се изразихте преди малко. Правя това, което ми се каже. Дадени са ми нареждания да ви оказвам всякаква помощ и да следя да се изпълняват всички ваши молби относно финансирането и съоръженията. А какво ще стане ако и когато извадите четлив документ, това не е нито моя, нито ваша работа.

— Кажете ми, Мун — заговори Пит с тънка усмивка, — чел ли сте „Как да печелим приятели и да влияем на хората“?

— Дори не съм чувал за такава книга.

— Не се изненадвам. — Пит се доближи плътно до задницата на електрическа миникола, която не отстъпваше от скоростната лента, и й светна с фаровете. Най подир шофьорът отвърна на сигнала и даде път на дженсъна. — Ами ако откажа?

Мун почти незабележимо се стегна.

— Президентът ще бъде много разочарован.

— Поласкан съм — рече Пит и потъна в мисли. След известно време се обърна към младия човек и додаде: — Добре, ще положа всичките си усилия. Предполагам, че ще трябва да започнем веднага.

Мун само кимна, изпълнен с огромно облекчение.

— Точка първа от вашия списък — подхвана Пит. — Ще имам нужда от хора и техника на НЮМА. Но най-важното е, че адмирал Сандекър трябва да бъде уведомен за задачата. Няма да работя зад гърба му.

— Опитът, който ще предприемете, господин Пит, попада под определението „деликатна ситуация“. Колкото по-малко хора знаят за договора, толкова по-малка ще бъде вероятността канадците да надушат нещо.

— Сандекър трябва да бъде уведомен — повтори с твърд глас Пит.

— Добре, ще уговоря среща и ще го запозная със задачата.

— Това няма да е достатъчно. Искам адмиралът да бъде уведомен лично от президента. Той го заслужава.

Мун доби вид на човек, комуто са откраднали портфейла. Гледаше право напред, когато отвърна:

— Добре, считайте го за сторено.

— Точка втора — продължи Пит. — Ще ми трябва помощник, който да се занимава с историческото проучване.

— Има неколцина специалисти във Вашингтон, които са на държавна работа. Ще ви изпратя техните резюмета.