Клайв Къслър - Нощно издирване

— И двамата с вас знаем резултата.

— Щях много да съжалявам, ако трябваше да ви убия.

— И на мен нямаше да ми е особено приятно. — Пит прекрачи бордовата ограда, спря се и махна с ръка. — Желая ви успех, господин Шоу! — После скочи върху предната палуба на моторната лодка.

Шоу продължи да стои, проследявайки с поглед малката лодка, която постепенно се изгуби в тъмнината. После уморено заслиза към машинното отделение и освободи доктор Коли и екипажа на влекача.

Когато се върна в кабината си, Фос Глай вече го нямаше.

Близо хиляда души се бяха събрали пред резиденцията на министър-председателя, като ръкопляскаха и развяваха плакати на френски и английски и ръчно оцветени знаменца, и пожелаваха на Шарл Сарвьо добро завръщане у дома от болницата. Лекарите бяха настояли да бъде закаран с линейка, но той твърдо отклони препоръката им и се качи в служебната лимузина, облечен безукорно в съвършено нов костюм, а нашарените му от белези ръце бяха скрити в огромни ръкавици.

Един от неговите съветници му предложи да не крие превръзките си, за да породи съчувствие сред обществеността. Сарвьо обаче не си служеше с трикове за привличане на вниманието. Това не беше по вкуса му.

Болката в хълбока му беше мъчителна. Ръцете му, сковани от чуждата тъкан, пламваха от болка всеки път, когато се опиташе да ги раздвижи. Беше благодарен, че множеството и репортерите бяха доста далеч, за да видят как по лицето му се стича пот, докато се усмихваше със стиснати устни и махаше в отговор на поздравленията им.

Колата мина през портала и спря пред стълбището. Даниел се втурна към входната врата и я отвори.

— Добре дошъл у дома, Шарл…

Думите й заседнаха в гърлото, когато видя измъченото му лице, запечатало дълбоко бледността на страданието.

— Помогни ми да вляза вътре — промълви той.

— Да извикам някой от охраната…

— Не! — рязко я прекъсна той. — Не искам да ме смятат за инвалид.

Той се извъртя на задната седалка и спусна крака на земята; постоя за миг така — половината му тяло в колата, половината извън нея — за да укроти болката, после обви с едната си ръка кръста на Даниел и олюлявайки се, се изправи на крака.

Тя едва не падна от тежестта му. Напрегна всичките си сили, за да го поддържа прав. Докато изкачваха едва-едва стълбите, Даниел чувстваше как болката струи от него. На прага на вратата той се обърна, пусна известната си усмивка на група репортери, скупчени на алеята за коли, и им направи знак с вдигнати палци.

Веднага щом вратата се затвори след него, желязната му воля отслабна и той започна да подгъва колене. Един полицай от охраната избута Даниел и обгърна с ръка раменете му. Ненадейно се появиха лекар и две медицински сестри и всички заедно внимателно го пренесоха по стълбите до стаята му.

— Лудост е от ваша страна да се правите на герой — смъмри го лекарят, след като настани министър-председателя в леглото. — Фрактурите ви изобщо не са зараснали още. Можехте да си нанесете сериозна вреда и да забавите възстановяването си.

— Поех малък риск, за да уверя хората, че водачът им не е вегетиращ човек — усмихна се вяло Сарвьо.

Даниел влезе и приседна в края на леглото.

— Ти наложи схващанията си, Шарл. Не е нужно да се престараваш.

Той целуна ръката й.

— Искам прошка от теб, Даниел.

Тя го погледна смутена.

— Прошка ли?

— Да — потвърди той съвсем тихо, за да не чуят другите в стаята. — Подцених духа ти. Винаги съм гледал на теб като на богато дете, чиято единствена цел в живота е да се поддържа много красиво и да се отдава на мечтите на Пепеляшка.

— Струва ми се, че не те разбирам… — подхвана тя плахо.

— Докато отсъствах, ти зае мястото ми и пое юздите на управлението с достойнство и решителност — каза той искрено. — Доказа напълно, че Даниел Сарвьо наистина е първата дама на страната.

Изведнъж на Даниел й стана тъжно за него. В някои отношения той беше прозорлив, в други, изглеждаше наивен. Едва сега бе започнал да оценява способностите й. И все пак нейните желания напълно му убягваха. Той не можеше да осъзнае, че тя е една илюзия, не можеше да предположи до каква степен го е мамила.

Докато разбере, мина й през ума, ще е станало много късно.

Сарвьо, облечен с халат, седеше на дивана и гледаше телевизия, когато Анри Вийон влезе в стаята му по-късно същата вечер. На екрана се виждаше коментатор на новините, застанал насред улица „Квебек“, заобиколен от огромна тълпа от приветстващи хора.