Клайв Къслър - Нощно издирване

— Смели думи — каза Сарвьо. — Но и вие, като много други, ще разберете, че подценяването на решителността им не води до успех. Когато гърбовете им бъдат притиснати до стената, американците имат навика да отвръщат с военни действия.

— Вече не им стиска — изсмя се презрително Вийон.

— Ти си глупак. — Сарвьо не можа да потисне ледените тръпки, които го полазиха. — За доброто на Канада аз ще сваля маската ти и ще те проваля.

— Няма да успееш — рече подигравателно Вийон. — Нямаш никакви доказателства срещу мен. Не, Шарл, много скоро англоговорещите копелета ще те изритат от поста ти и тогава ще разбереш, че не си желан в Квебек. Въпрос на време е да си отвориш очите пред факта, че си човек без родина. — Вийон стана, извади от малкия си джоб на сакото запечатан плик и го подхвърли грубо в скута на Сарвьо. — Оставката ми от кабинета.

— Приемам я — рече Сарвьо с ледена решителност.

Вийон не можеше да си тръгне, без да нанесе последен удар на раздяла.

— Ти си жалко създание, Сарвьо. Още не си го осъзнал, но вече нищо не ти е останало, дори и безценната ти Даниел.

На вратата Вийон се обърна да погледне още веднъж Сарвьо, очаквайки да види мъж, потънал в отчаяние и поражение, чиито надежди и мечти бяха непоправимо разбити.

Вместо това видя мъж със загадъчна усмивка на лице.

Вийон отиде направо в кабинета си в сградата на парламента и започна да разчиства бюрото си. Не виждаше смисъл да чака до сутринта и да се подлага на многобройните сбогувания с хора, които нито уважаваше, нито обичаше.

Главният му помощник почука и влезе.

— Пристигнаха няколко съобщения…

Вийон вдигна ръка, за да го прекъсне.

— Вече не ме интересуват. Считано от един час насам, вече не съм министър на вътрешните работи.

— Сред тях има едно от господин Брайън Шоу. По гласа му се долавяше, че е много спешно. Освен това лично генерал Симс искаше да се свърже с теб.

— Да, за онзи Северноамерикански договор — каза Вийон, без да вдига поглед. — Сигурно искат още хора и апаратура.

— По-точно е молба наш военен кораб да придружава американския от мястото на потъналия „Емприс ъв Айрланд“.

— Попълни необходимите документи и ги подпиши от мое име. После се свържи с командващия военноморския район на Сейнт Лорънс и му предай да изпълни молбата.

Помощникът се обърна и тръгна.

— Почакай! — Френският плам у Вийон изведнъж се разгоря буйно. — Още нещо. Уведоми генерал Симс и господин Шоу, че суверенната нация Квебек вече не гледа благосклонно на англичани на нейна територия, които си навират носа, където не им е работа, и че трябва незабавно да преустановят всякакви наблюдения. После изпрати съобщение на нашия користолюбив приятел господин Глай. Предай му, че го чака тлъсто възнаграждение, ако устрои за кораба на НЮМА шумен прощален прием. Той ще разбере.

Те дойдоха късно на следващата сутрин — с развети знамена, спретнато облечени и вперили взор в „Ошън венчърър“. Пяната от носовата част премина в леки вълни, туптенето на двигателите забави ритъм, когато канадският ескадрен миноносец намали скорост, за да спре по паралелния курс на двеста метра по посока юг.

Радистът се приближи до Пит и Хайди, които стояха на крилото на командния мостик.

— Това е от капитана на канадския кралски ескадрен миноносец „Хюрън“. Иска разрешение за качване на борда.

— Колко мило и любезно — отбеляза унесен в мисли Пит. — Е, поне пита.

— Какво мислиш, че има предвид? — попита Хайди.

— Не мисля, а знам — отвърна Пит и се обърна към радиста: — Предай моите поздрави на капитана. Получава разрешение да се качи на борда, но само при условие че остане за обяд.

— Любопитно ми е как изглежда — смънка под носа си Хайди.

— Кой друг освен жена би се интересувал от подобно нещо — разсмя се Пит. — Сигурно е някой лустросан тип, студен, с премерени движения и много взискателен.

— Ама че си злобар! — усмихна се Хайди.

— Почакай и ще видиш! — усмихна се Пит. — Обзалагам се, че ще изкачи стълбата, подсвирквайки си „Навеки кленово листо“.

Капитан трети ранг Реймънд Уикс не направи нищо подобно. Той беше приятен на вид човек, с усмихнати сиво-сини очи и приветливо лице. Имаше заразителен звънлив смях, който излизаше от ниско на ръст тяло с изпъкнало шкембе. С малко подпълване тук-там и съответното облекло от него ставаше съвършен Дядо Коледа в универсален магазин.

Капитан Уикс прескочи с лекота бордовия парапет и тръгна непогрешимо към Пит, който стоеше малко встрани от групата посрещачи.