Клайв Къслър - Нощно издирване

— Поддържай автоматично съпровождане на подводницата — нареди му Пит. — Използвай прожекторите и телевизионните монитори. Ние ще гледаме с невъоръжени очи.

— Това е лудост — обади се Куейл.

— Да не мислиш, че ако се движехме близо до бреговете на Сибир, руснаците ще се поколебаят да ни сритат там, където най-боли?

— Света Богородице! — ахна Ласки.

Пит и Куейл се смразиха на място и очите им изведнъж се изпълниха със страха на преследвани хора, когато зачетоха светещите зелени букви на екрана на дисплея.

Аварийно обстоятелство: КРИТИЧНО.

Нов контакт: пеленг едно девет три.

Скорост: седемдесет морски възела.

Състояние: предстоящо сблъскване.

Време до контакта: една минута, единайсет секунди

— Стана тя, каквато стана! — прошепна Ласки с поглед на човек, видял гроба си. — Те са изстреляли торпедо в нас.

Джордино можеше едва ли не да надушва предстоящото и когато нахълта в командния пункт, го видя в очите на доктор Клайн и адмирал Сандекър.

Нито един от двамата мъже не помръдна, дори не отмести поглед към влизащия смугъл, дребен италианец. Цялото им внимание бе съсредоточено в огромния електронен екран, заемащ цяла една стена. Джордино бързо хвърли поглед и осмисли показанието за надвисналата опасност.

— Обърнете посоката им на движение напред — рече той със спокоен глас.

— Не мога — вдигна безпомощно ръце Кинг. — Те са превключили на претоварване.

— Тогава им го кажете! — внезапно повиши глас Джордино.

— Няма начин. — Думите на Сандекър прозвучаха напрегнато и глухо. — В телефонната връзка от свързочния спътник има срив.

— Направете връзка чрез компютрите.

— О, да — смънка Кинг и в очите му се появи слаб проблясък на разбиране. — Все още мога да командвам изхода им на данни.

Докато Кинг говореше в уреда, който препредаваше съобщението към „Леско“, Джордино наблюдаваше екрана и броеше секундите на курса на торпедото.

— Пит те е очаквал — отбеляза Сандекър, посочвайки с брадичка към екрана. И тримата изпитаха кратко облекчение, когато настъпателната скорост на работещия под вода съд започна да намалява.

— Десет секунди до контакта — съобщи Джордино.

Сандекър грабна телефона и закрещя, разтрепервайки дежурната телефонистка.

— Свържете ме с адмирал Джо Кемпър, началника на военноморските операции!

— Три секунди… две… една…

В стаята настъпи мъртва тишина; всеки се страхуваше да продума, пазеше се да не бъде първият, изрекъл думи, които може би щяха да станат епитафия на подводния плавателен съд и екипажа му. Екранът остана черен. После индикацията отново се появи.

— Не улучи — въздъхна тежко Кинг. — Торпедото мина на деветдесет метра зад него.

— Магнитните датчици нямат силно действие върху алуминиевия корпус на „Леско“ — отбеляза Сандекър.

— Торпедото прави кръг за втори опит — съобщи Кинг.

— Каква му е траекторията?

— Изглежда, следва прав път.

— Предайте им да обърнат „Леско“ странично, под ъгъл на хоризонталната плоскост и да поддържат кила по посока на торпедото. Така ще се намали площта на удара.

Сандекър влезе във връзка с един от помощниците на Кемпър, капитан трети ранг, който му съобщи, че началникът на военноморските операции си е легнал и той не можел да го безпокои. Все едно че помощникът хвърли масло в огъня.

— Чуй ме добре, синко — заговори Сандекър със заплашителния си тон, с който бе добре известен. — Случайно съм самият адмирал Джеймс Сандекър от НЮМА и въпросът е спешен. Най-настойчиво ти препоръчвам да доведеш Джо до телефона или в противен случай следващото ти дежурство ще бъде на метеорологичната станция на връх Еверест. А сега, бегом!

След малко прозяващият глас на адмирал Кемпър долетя неясно по телефона.

— Джим? Какъв, по дяволите, е проблемът?

— Ваша подводница току-що нападна един от моите научноизследователски плавателни съдове.

Кемпър остана като гръмнат.

— Къде?

— На десет мили от островите Бътън в Лабрадорско море.

— Това са канадски води.

— Нямам време за обяснения — каза Сандекър. — Трябва да наредиш на вашата подводница да саморазруши торпедото си, преди на главите ни да се е стоварила една безсмислена трагедия.

— Остани на линията — каза Кемпър. — След малко ще ти се обадя.

— Имаме само пет секунди — провикна се Джордино.

— Кръгът се стеснява — допълни Кинг.

— Три секунди… две… една…

Докато чакаха, изпитаха чувството, че следващият интервал се заточи като в меласа. После Кинг съобщи: