Клайв Къслър - Нощно издирване

— Идваме. — Мърсиър посочи към вратата. — Да тръгваме ли?

Двамата влязоха в заседателната зала на Белия дом. Синият килим подхождаше на пердетата, а на северната стена, над камината, висеше портрет на Хари Труман. Президентът седеше на централното място на огромната овална махагонова маса с гръб към тераса, която гледаше към розова градина. Точно срещу него вицепрезидентът записваше нещо в бележника си. Присъстваха още адмирал Кемпър, министърът на енергетиката доктор Роналд Клайн, държавният секретар Дъглас Оутс и директорът на Централното разузнаване Мартин Броган.

Президентът тръгна към Сандекър и го поздрави сърдечно.

— Радвам се да ви видя, адмирале. Моля, седнете и се чувствайте удобно. Вярвам, познавате всички присъстващи.

Сандекър кимна и се настани на един свободен стол в края на масата. Седеше сам и настрани от другите.

— И така — взе думата президентът, — предполагам, ще ни разкажете за вашия загадъчен „Леско“.

Секретарката на Пит, Зери Почински, влезе в компютърната зала, носейки поднос с чаша кафе и сандвич. Клепките на лешниковите й очи бяха влажни. Беше й трудно да приеме факта, че шефът й е мъртъв. Шокът от мисълта, че е загубила толкова близък човек, още не я бе обзел напълно. Но тя знаеше, че това ще стане по-късно, когато останеше сама.

Тя завари Джордино, възседнал един стол, с лакти и брадичка подпрени на облегалката. Беше се вторачил в редицата от неми компютри. Седна до него и каза с тих глас:

— Ето любимият ти сандвич — пастърма с жито.

Джордино отказа сандвича, поклащайки глава, но посегна към кафето. Кофеинът слабо облекчи отчаянието и гнева, насъбрали се в него, докато гледаше как Пит и другите двама умират, а той стоеше безпомощен да ги спаси.

— Защо не си вървиш в къщи да поспиш — предложи Зери. — Нищо не можеш да направиш, като стоиш тук.

Джордино заговори като изпаднал в транс.

— Двамата с Пит извървяхме дълъг път.

— Да, знам.

— Играхме заедно футбол в гимназията. Той беше най-опърничавият и най-непредвидимият защитник в лигата.

— Забравяш, че веднъж присъствах, когато двамата се отдадохте на спомени. Мога да ти повторя почти всичко.

Джордино обърна глава към нея и се усмихна.

— Толкова ли сме били ужасни?

Зери също се усмихна — през сълзи.

— Да, толкова.

Вратата се отвори и в залата влезе екип от компютърни техници. Ръководителят им се приближи до Джордино.

— Извинявайте, че ви прекъсваме, но получих нареждане да унищожа проекта и да преместя компютрите в друг отдел.

— Време е за заличаване на доказателствата, нали?

— Моля, господине?

— Уточнихте ли това с доктор Кинг?

Мъжът кимна важно.

— Преди два часа. Преди да напусне сградата.

— Тъкмо говорехме за тръгване — обади се Зери. — Хайде, аз ще карам.

Джордино покорно стана и разтърка уморените си до болка очи. Задържа вратата, за да пропусне Зери пред себе си. Понечи да я последва, но изведнъж се спря на прага.

Щеше на косъм да го изпусне. По-късно не можа да обясни какво беше онова неуловимо нещо, което го бе накарало да се обърне и да хвърли последен поглед на стаята.

Мигването на светлина беше толкова кратко, че нямаше да го забележи, ако погледът му не бе насочен в точно определената посока в точно определеното време.

Той извика на техника, който тъкмо бе изключил електрическата верига.

— Включи отново!

— Защо?

— По дяволите, включи отново!

Беше достатъчно да се види намръщеното лице на Джордино. Не биваше да му се възразява повече. Техникът се подчини.

Изведнъж стаята загуби всякакво измерение. Всички се отдръпнаха назад, сякаш ставаха свидетели на раждането на някакво уродливо явление. Всички, с изключение на Джордино. Той не помръдваше, само устните му се разтеглиха в учудена, весела усмивка.

Един по един компютрите оживяха.

— Нека да изясним въпроса — заговори президентът с лице, помръкнало от съмнение. — Казвате, че този ваш „Леско“ може да вижда през плътна скала, дебела шестнайсет километра?

— И да разпознава петдесет и един различни вида минерали и следи от метал в нея — допълни Сандекър, без да трепне. — Да, господин президент, точно това казвам.

— Не мислех, че това е възможно — обади се директорът на ЦРУ Броган. — Електронните механизми имаха определен успех в измерването на специфично електрическо съпротивление на подземните минерали, но в никакъв случай не и до такава степен.

— Как е бил замислен и разработен толкова значим проект без знанието на президентството или на Конгреса? — попита вицепрезидентът.