— Предишният президент знаеше за него — уточни Сандекър. — Той проявяваше склонност да подкрепя футуристични замисли. И както положително вече сте осведомени, той финансираше една секретна група учени, наречена Секцията „Мета“. Именно учените от „Мета“ проектираха „Леско“. Плановете бяха предадени на НЮМА под пълна охрана. Тогавашният президент осигури парите и ние го построихме.
— И той действително работи? — настоя да узнае президентът.
— Резултатите го доказаха — отвърна Сандекър. — През първите ни пробни курсове бяха точно определени залежи от злато, манган, хром, алуминий и поне още други десет елемента, включително уран.
Мъжете около масата имаха различни изражения на лицата. Президентът гледаше особено Сандекър. Адмирал Кемпър изглеждаше безразличен. По лицата на останалите се четеше недоверие.
— Да не искате да кажете, че можете да определите както обхвата на залежа, така и оценката за стойността му? — усъмни се Дъглас Оутс.
— Само няколко секунди след откриването на съответния елемент или минерал, „Леско“ предава точно изчисление на данните за рудния залеж, за разходите по изкопните работи и печалбите от тях и разбира се, точните координати на местонахождението му.
Ако слушателите на Сандекър дотогава бяха скептично настроени, сега открито показваха пълното си недоверие. Министърът на енергетиката Клайн зададе въпроса, който се въртеше в ума на всеки от присъстващите.
— Как работи това нещо?
— На същия основен принцип на локатора или на ехолота, само че „Леско“ предава силно фокусиран и концентриран енергиен импулс в земята. Този високоенергиен лъч, подобен теоретически на радиостанция, която излъчва различни мелодии по въздуха, праща различни сигнални честоти, които се отразяват от геоложките формации, в които се удря. Моите инженери го определят като модулация на развивката. Можете да го сравните с вик в каньон. Когато гласът ви се удари в скала, вие чувате ясно ехо. Ако обаче по пътя си срещне дървета или храсти, ехото се връща приглушено.
— Аз все още не мога да разбера как той различава отделните видове минерали — обади се видимо обърканият Клайн.
— Всеки минерал, всеки елемент в строежа на земята резонира на своя собствена честота. Медта резонира на около две хиляди цикъла. Желязото — на двайсет и два. Цинкът — на четири хиляди. Глинестите, скалните и пясъчните шисти си имат съответно своя характерна особеност, която определя вида на сигнала, който се удря и пречупва в повърхността им. На компютърния екран показанието прилича на ярко оцветено напречно сечение на земята, тъй като различните формации имат отделен цветен код.
— И вие измервате дълбочината на залежа чрез времето на закъснение на сигнала — вметна адмирал Кемпър.
— Точно така.
— Според мен сигналът би трябвало да отслабва и да се изкривява, навлизайки в по-голяма дълбочина — отбеляза Мърсиър.
— Правилно — потвърди Сандекър. — Лъчът губи енергия, докато минава през различните земни пластове. Но записвайки всеки удар по време на проникването в дълбочина, ние се научихме да очакваме и да разпознаваме отражателните отклонения. Наричаме това проследяване на плътността. Компютрите анализират ефекта и предават поправените данни в цифров вид.
Президентът се размърда неспокойно на стола си.
— Всичко това звучи като измислено.
— Но е самата истина — каза Сандекър. — Нещата, господа, се свеждат до следното: флота от десет „Леско“ би могла да начертае карта и да анализира всяка геоложка формация под всеки кубически метър морско дъно за пет години.
Залата притихна за няколко мига. После Оутс промълви благоговейно:
— Божичко, потенциалът е направо забележителен.
Директорът на ЦРУ Броган се наведе над масата.
— Има ли вероятност руснаците да разработват подобно средство?
Сандекър поклати глава.
— Не вярвам. Допреди няколко месеца самите ние нямахме технология, с която да усъвършенстваме високоенергийния лъч. Дори и с ударна програма, започваща от АБ, ще им трябва цяло десетилетие, докато ни догонят.
— Един въпрос, който се нуждае от отговор — намеси се Мърсиър. — Защо точно Лабрадорско море? Защо не изпробвахте „Леско“ в наш собствен шел?
— Реших, че ще е по-добре да провеждаме опитите в изолиран район, далеч от редовния корабен трафик.
— Но защо толкова близо до канадския бряг?
— „Леско“ неочаквано получи индикации за петрол.
— На петрол?
Читать дальше