Клайв Къслър - Нощно издирване

Той мина между дърветата от двете й страни, спря кобрата пред къщата и изключи двигателя, но остави фаровете да светят. Поседя известно време, заслушан в бръмченето на мотора от отоплителната система, после чу и сирена от другата страна на реката в Мериленд. Беше прекрасна нощ. Ясна и свежа. По повърхността на реката отраженията от лампите искряха като коледни играчки.

Къщата беше тъмна и смълчана.

Пит слезе от спортната си кола и заобиколи гаража. Повдигна вратата му с добре смазани панти и се взря в двете коли, паркирани с предниците към него — лъскавите им решетки и калници заблещукаха от светлините на фаровете на кобрата.

Едната беше компактен, малък форд, икономичен на гориво, с преден мотор. Другата беше по-стар кадилак брум, една от последните грамадни коли. И двете бяха покрити с лек слой прах.

Вътрешността на кадилака беше безукорно чиста и километражният брояч показваше само 10 240 километра. И двете коли изглеждаха нови, като за витрина, дори вътрешната страна на решетките беше почистена от мръсотията от пътя. Пит беше почнал да навлиза в света на Есекс. Съдейки по голямата грижа, която бившият посланик полагаше за автомобилите си, можеше да се каже, че той е добросъвестен и прибран човек.

Пит спусна обратно вратата на гаража и се обърна към къщата. Синът на онази жена се оказа прав. Облачета бяла пара излизаха от отдушниците на покрива и се изгубваха в тъмното небе. Той се качи на предната веранда, видя бутона на звънеца и го натисна. От другата страна на панорамните прозорци, чиито пердета бяха дръпнати и вързани настрани, не се чу нито глас, нито движение. Просто защото му се стори, че така трябва да постъпи, той натисна дръжката на вратата.

Тя се отвори.

Изненадан, Пит се закова за миг на място. Незаключена входна врата не влизаше в сценария, нито пък силната воня на гнилост, която го лъхна от прага и нахлу в ноздрите му.

Той пристъпи напред, оставяйки вратата отворена. После заопипва стената, за да намери ключа за лампата и я запали. Антрето беше празно, както и трапезарията до него. Той бързо обходи къщата, започвайки със спалните стаи на горния етаж. Противната миризма като че ли идваше отвсякъде. Нямаше определено място, откъдето да се чувстваше по-силно. Той слезе отново долу и надникна във всекидневната и кухнята, обхождайки ги набързо с поглед. За малко щеше да подмине кабинета — помисли, че затворената му врата води просто към килер.

Джон Есекс седеше на тапициран стол, с отворена уста и глава, извита като че ли мъчително на една страна, а от едното втвърдено като подметка ухо висяха чифт очила. Някога блещукащите му сини очи бяха помръкнали и хлътнали в черепа. Разлагането протичаше бързо, поради показващия 25 градуса термостат в стаята. Мъжът седи тук мъртъв от месец, без никой да го открие, което е странно, би установил съдебният лекар, съдейки по съсирената кръв в коронарната артерия.

Пит можеше да разпознава признаците. През първите две седмици тялото е позеленявало и се е подувало, скъсвайки копчетата на ризата. После, след изтичането и изпаряването на вътрешните секреции, трупът е почнал да се изсушава и сбръчква, кожата — да се втвърдява до плътността на щавена животинска кожа.

По челото на Пит избиха капки пот. От задуха в стаята и силната воня почти му се повдигна. Запуши с носна кърпа носа си и потискайки напъна да повърне, коленичи до трупа на Джон Есекс.

В скута му лежеше книга; едната му ръка, наподобяваща щипка на рак, стискаше здраво гравираната корица. Студеният пръст на смъртта издълба пътечка по врата на Пит. Той неведнъж бе виждал смъртта отблизо и всеки път изпитваше едно и също: чувство на отвращение, което постепенно се изместваше от плашещото осъзнаване, че един ден той също ще изглежда като това гниещо нещо на стола.

Предпазливо, сякаш очакваше Есекс да се събуди, той освободи книгата от пръстите му. После запали лампата върху писалището и запрелиства страниците. Беше нещо като дневник или бележник за лични записки. Той се върна на първата страница. Думите като че ли изскочиха от пожълтелите страници.

ЛИЧНИ НАБЛЮДЕНИЯ

на

РИЧАРД ЕСЕКС

от

април 1914 г.

Пит седна зад писалището и започна да чете. След около час вдигна глава и погледна към тленните останки на Джон Есекс. Изразът му на отвращение се смени с израз на съжаление.

— Ах ти, стар глупако! — промълви той с тъга в очите.

После загаси лампата и прекрачи прага, оставяйки някогашния посланик на Англия отново сам в тъмната стая.