Клайв Къслър - Нощно издирване

Пит усети силната миризма на барут във въздуха, докато се приближаваше зад редицата на ентусиастите стрелци на стрелбището край Фредериксбърг. Той спря до един плешив мъж, който седеше прегърбен над една пейка и се взираше напрегнато в железните мерници на нарезна цев, дълга цели сто и седемнайсет сантиметра.

Джо Епстейн, журналист, който в работно време водеше рубрика в „Балтимор сън“, а през почивните дни се отдаваше страстно на стрелба, натисна леко спусъка. Изстрелът се чу като остро думкане, последвано от тънка струйка тъмен дим. Епстейн провери попадението си през телескоп, после започна да пълни с нов барутен заряд дългата цев.

— Индианците ще се нахвърлят върху теб, докато презаредиш тази антика — подметна с усмивка Пит.

Очите на Епстейн грейнаха, като познаха Пит.

— Ако искаш да знаеш, мога да стигна до четири изстрела в минута, ако се разбързам. — Използвайки възглавничка за подложка, той натъпка оловна сачма в цевта. — Търсих те по телефона.

— Бях в движение — отвърна кратко Пит и кимна към пушката. — Каква е?

— Кремъклийка. „Браун Бес“, калибър седемдесет и пет. Използвана е от английски войници по време на Американската революция 7 7 Американската революция — войната между Великобритания и американските й колонии (1775 — 1783), благодарение на която колониите получават независимостта си. — Б.пр. . — Епстейн я подаде на Пит. — Искаш ли да опиташ?

Пит седна на пейката и се прицели в мишена, отдалечена на двеста метра.

— Успя ли да изровиш нещо?

— В справочния отдел на вестника има откъслечни материали, заснети на микрофилм. — Епстейн сложи малко барут в кремъклийката. — Номерът е да не трепнеш, когато кремъкът възпламени барута в подсипа.

Пит дръпна назад запиращия механизъм. После се прицели и натисна спусъка. Запалителят проблесна почти в окото му и стигна подсипа. Зарядът в цевта избухна миг по-късно и рамото му отскочи назад, сякаш го блъсна пилотонабивач.

Епстейн погледна през телескопа.

— На двайсет сантиметра вдясно от мъртвата точка. Не е лошо за градско конте. — Глас по високоговорител съобщи за прекратяване на стрелбата и стрелците оставиха принадлежностите си и тръгнаха през площадката, за да сменят мишените си. — Ела с мен и ще ти разкажа какво открих.

Пит кимна и последва Епстейн по склона към сектора с мишените.

— Ти ми даде две имена: Ричард Есекс и Харви Шийлдс. Есекс е бил помощник държавен секретар. Шийлдс се е явявал негов английски колега — заместник-секретар на Английското външно министерство. Много малко е писано за двамата. Вършели са си работата зад кулисите. Очевидно са били доста сенчести фигури.

— Засега само слагаш глазура на тортата, Джо. Не може да няма още нещо.

— Не е много. Доколкото мога да ти кажа с приблизителна точност, двамата никога не са се срещали, поне в официалните си роли.

— Имам снимка, която ги показва как излизат заедно от Белия дом.

— Е, значи това ми е четиристотното погрешно заключение за годината.

— Какво е станало с Шийлдс?

— Удавил се на „Емприс ъв Айрланд“.

— Чух за „Емприс“. Пътнически лайнер, който потънал в река Сейнт Лорънс, след като се сблъскал с норвежки кораб за превозване на въглища. Загинали над хиляда души.

Епстейн кимна.

— Не знаех за случая, докато не прочетох некролога на Шийлдс. Катастрофата се счита за една от най-големите на века.

— Странно. „Емприс“, „Титаник“ и „Лузитания“ потъват един след друг в порядъка на три години.

— Във всеки случай тялото му не било намерено. Семейството му отслужило панихида в едно трудно за произнасяне име на малко селце в Уелс. Това е всичко, което мога да ти кажа за Харви Шийлдс.

Двамата стигнаха сектора с мишените и Епстейн огледа попаденията.

— Петнайсетсантиметрово групиране — отбеляза той. — Доста добре за стара гладкоцевна кремъклийка.

— Седемдесет и пет калибрена сачма прави страхотна дупка — каза Пит с поглед в разцепената мишена.

— Представи си само какво ще причини на плътта.

— Нямам такова намерение.

Епстейн смени мишената, после двамата отново се върнаха на линията за стрелба.

— А какво ще ми кажеш за Есекс? — попита Пит.

— Какво ли мога да ти кажа, което вече да не знаеш?

— Ами като начало, как е умрял?

— При влакова катастрофа — отвърна Епстейн. — Срутил се мост над река Хъдсън. Загинали сто души. Сред тях и Есекс.

Пит се замисли за момент.

— Вероятно някъде в старите архиви в областта, където се е случило това, трябва да има протокол за раните по тялото.