Клайв Къслър - Нощно издирване

— Не, нека остане. — Тя се облегна назад и вдигна лице към звездите. — Къде отиваме?

— Има една стара шотландска игра — засмя се Шоу. — Отвличане на момичета в отдалечени места… Така те няма как да не почнат да се интересуват от момчетата, ако искат да се приберат в къщи.

— Тоя номер няма да мине — разсмя се Хайди. — Аз и бездруго съм на близо пет хиляди километра от дома.

— И то без униформа.

— Една от разпоредбите на военноморски сили гласи: на жените офицери се разрешава да се обличат в цивилни дрехи на приеми.

— Тогава ура за Американските военноморски сили!

Тя го погледна проницателно.

— Никога не съм познавала адмирал, който да кара ролс-ройс.

Той се усмихна.

— Сред нас, пенсионираните англичани, има десетки стари морски вълци, които няма да видите в друга кола.

— Тогава ура за вашите военноморски сили! — засмя се Хайди.

— Ако говорим сериозно, аз направих няколко разумни инвестиции, докато командвах една военноморска база в Цейлон.

— А сега, след като сте се оттеглили от службата, с какво се занимавате?

— Предимно с писане. На исторически книги. „Нелсън в битката при Нил“, „Адмиралтейството по време на Първата световна война“… от тоя род. Е, не са материя, подходяща за бестселъри, но в тях има доста престиж.

Хайди го изгледа някак странно.

— Май се майтапите с мен.

— Моля?

— Наистина ли пишете книги за военната флота?

— Разбира се — отвърна той невинно. — Защо да ви лъжа?

— Невероятно — промълви Хайди. — Аз също, но тепърва ще издавам.

— Виж ти! Това вече е невероятно — възкликна Шоу, стараейки се да се покаже възможно най-искрено удивен. После хвана ръката й и леко я стисна. — Кога трябва да се връщате на кораба?

Почувства я как потръпна.

— Има много време.

Той погледна към голяма зелена табела с бели букви, преди да я подмине.

— Била ли сте в Санта Барбара?

— Не — отвърна тя почти шепнешком. — Но съм чувала, че било много красиво там.

На сутринта Хайди беше тази, която поръча закуска в стаята. Докато наливаше кафето, обля я пареща вълна на удоволствие. Любенето с непознат само няколко часа след като го бе срещнала, я изпълваше с вътрешен трепет, който не й бе познат дотогава. Усещането беше наистина особено.

Тя лесно можеше да изброи мъжете, които бе имала: изплашения флотски курсант в Анаполис, бившия й съпруг, адмирал Уолтър Бас, Дърк Пит и сега Шоу — представи си ги толкова ясно, сякаш се бяха подредили в редица за проверка. Само петима — съвсем недостатъчно, дори за взвод.

Защо ли става така, запита се тя, колкото повече остарява жената, толкова повече започва да съжалява, че не е лягала с повече мъже. Ядоса се на себе си. В самотните си години беше прекалено предпазлива, страхуваше се да изглежда ненаситна и изобщо не се решаваше да се впуска в случайни връзки.

Колко съм била глупава, заключи тя в себе си. В края на краищата толкова често бе чувствала, че изпитва десет пъти по-голямо удоволствие от който и да е мъж. Защото възбудата й се разгаряше вътре в нея. Докато това чувство в мъжете беше просто външно. Те като че ли повече разчитаха на въображението и нерядко после се разочароваха. За тях в повечето случаи сексът не беше по-различен от това да отидат на кино, докато жената искаше нещо повече… много повече.

— Много си замислена тази сутрин — каза Шоу, като вдигна косата й и я целуна по врата. — Да не би да изпитваш угризения в студената светлина на зората?

— По-скоро съм в плен на нежни спомени.

— Кога ще отплавате?

— Вдругиден.

— Значи все още имаме време.

Тя поклати глава.

— Ще бъда дежурна до тръгването.

Шоу отиде до плъзгащите се стъклени врати на хотелската им стая с изглед към океана и погледна навън. Виждаше само на два-три метра пред себе си. Брегът на Санта Барбара беше скрит от гъста мъгла.

— Колко жалко! — рече той замислен. — Имаме толкова много общи неща.

Тя се приближи и плъзна ръка около кръста му.

— Какво имаш предвид? Вечер да се любим, а през деня да правим проучвания ли?

Шоу се засмя.

— Прословути сте вие, американците, с вашия директен хумор. Макар че идеята не е лоша. Двамата с теб бихме се допълвали чудесно. Какво точно пишеш в момента?

— Темата за доктората ми. „Военноморските сили по времето на администрацията на президента Уилсън“.

— Звучи доста скучно.

— И е така. — Хайди замълча и по лицето й се изписа замислен вид, после додаде: — Чувал ли си за Северноамериканския договор?