Клайв Къслър - Нощно издирване

Гумите на самолета тупнаха на пистата на Вашингтонското национално летище няколко минути преди седем часа. Пит остана на мястото си, докато останалите пътници твърде рано задръстиха пътеката. Беше един от последните, който слезе, без да бърза, преценявайки правилно, че колкото и да се разтакава на път за багажната лента, пак ще пристигне преди багажа си.

Намери колата си — червен форд кобра АС, модел 1966 — на паркинга на ВИП-а, оставена там от секретарката му в ранния следобед. Във волана бе пъхната бележка:

Уважаеми шефе,

Добре дошъл у дома!

Съжалявам, че не можах да Ви посрещна, но имам среща. Наспете се хубаво довечера. Казах на адмирала, че самолетът ви пристига утре вечер. Имате един ден почивка от мен.

Зери

П. С. Почти бях забравила какво е да караш огромен стар „звяр“. Удоволствие, удоволствие, но и о, ужас — що пари за бензин!

Пит се усмихна и включи стартера, заслушвайки се с удоволствие как 6960 кубически сантиметровият двигател оглуши с неприличен рев пространството. Докато изчакваше стрелката на измервателния уред за температурата да изпълзи до „Затоплен“, той препрочете бележката.

Зери Почински беше прекрасна млада жена; по лицето й рядко отсъстваше заразителната й усмивка, лешниковите й очи гледаха закачливо и топло. Беше трийсетгодишна, неомъжвана досега, загадка за Пит, възпълна, с дълга, светлобежова коса, която се спускаше под раменете й. Неведнъж му бе минавала мисълта да изкара флирт с нея. Често бе получавал сдържани намеци за това. За съжаление обаче той се придържаше към закон, издълбан в бетона на някаква служебна сграда, и през по-младите си, но не толкова дисциплинирани години бе изпитал на свой гръб, че човек, който прекрачва границите с подчинените си, винаги си навлича неприятности.

Пит пропъди от ума си еротичната картина как Зери го кани в леглото си и включи кобрата на скорост. Застаряващата двуместна кола с подвижен покрив изскочи от паркинга и изсвири с гуми, когато изви към главния път, извеждащ от летището. Той излезе от столичния град и пое на юг, продължавайки да кара покрай брега на река Потомак откъм страната на щата Вирджиния. Изпревари, без да форсира двигателя на кобрата, потока от миниколи, които образуваха края на опашката на вечерното натоварено автомобилно движение.

Пред един малък град на име Хайг той напусна главното шосе и пое по тесен път, който го изведе до Коулс Пойнт. Когато видя реката, започна да следи имената на провинциалните пощенски кутии покрай банкета на пътя. Фаровете на колата осветиха възрастна жена, разхождаща едър ирландски сетер.

Той спря и подаде глава през прозореца на пътническата седалка.

— Извинете, бихте ли ми казали къде се намира къщата на Есекс?

Жената погледна предпазливо Пит и посочи зад колата.

— Подминали сте я с около осемстотин метра. На вратата й има железни лъвове.

— А, да, спомням си, че я видях.

Преди Пит да направи обратен завой, жената се наведе до прозореца.

— Няма да го намерите у тях. Господин Есекс замина преди четири-пет седмици.

— Знаете ли кога ще се върне? — поинтересува се Пит.

— Че да не е длъжен да казва някому? — сви рамене тя. — Той често заключва къщата си по това време на годината и отива в Палм Спрингс. Оставя на сина ми да се грижи за изкуствените му езера със стриди. Господин Есекс ту си идва, ту заминава. Лесно му е на него, нали е сам-самичък. Единственият начин, по който се разбира, че е заминал за пустинята, е когато пощенската му кутия се препълни.

От всички хора, които можеше да помоли до го упътят, помисли си Пит, да попадне точно на съседка, която се бърка в чуждите работи!

— Благодаря ви — рече той. — Бяхте много любезна.

По набръчканото лице на жената изведнъж се изписа дружелюбност, а от гласа й мед закапа.

— Ако искате да му оставите съобщение, дайте го на мен. Ще имам грижата да му го предам. Така и така му събирам пощата и вестниците.

— Нима не е прекъснал абонамента си?

Тя поклати глава.

— Той е много разсеян човек. Онзи ден, докато момчето ми работеше на езерата, забелязало, че от отдушниците на отоплението в къщата му излиза пара. Това си е чисто прахосване, като се има предвид кризата с тока.

— Казахте, че господин Есекс живее сам.

— Да, жена му се спомина преди десет години — отговори „всезнайката“. — Трите му деца се пръснаха на различни страни. Дори рядко пишат на горкия човек.

Пит й благодари още веднъж и вдигна обратно прозореца, преди жената да се е разбъбрила отново. Не му беше нужно да погледне в огледалцето за обратно виждане, за да се увери, че тя проследи с поглед колата му, когато свърна по алеята за коли в двора на Есекс.