Клайв Къслър - Нощно издирване

— Пак не ги улучи. Този път мина само на десет метра зад тях.

— Колко близо са до морското дъно? — попита Джордино.

— На трийсет и пет метра и продължават да се спускат. Сигурно Пит гледа да се скрият зад формациите от оголени скали. Положението изглежда безнадеждно. Ако торпедото не ги улучи следващия път, има вероятност някоя скала да пробие корпуса им.

Сандекър се вдърви, когато по телефона отново долетя гласът на Кемпър.

— Говорих с началника на полярната отбрана. Той ще изпрати срочен сигнал до капитана на подводницата. Надявам се поне да е навреме.

— Не си единственият.

— Съжалявам за бъркотията, Джим. Обикновено американската военна флота няма навика първо да стреля, а после да задава въпроси. Но случва се, когато бъде забелязан неидентифициран подводен плавателен съд толкова близо до северноамериканското крайбрежие. Между другото, какво прави твой плавателен съд там?

— Военната флота не е единствената, която провежда тайни мисии — отвърна Сандекър. — Благодаря ти за съдействието. — Той изключи връзката и погледна към екрана.

Торпедото пореше дълбините с убийствена мисъл в електронния си мозък. Взривната му глава отстоеше на петнайсет секунди от „Леско“.

— Спускат се — проплака Кинг на висок глас. — Само на дванайсет метра са от дъното. Господи, няма да успеят!

Мислите в главата на Джордино препускаха в опити да открият някакво решение, но такова вече не бе останало. Този път неизбежното нямаше как да бъде заобиколено. Ако торпедото не ги унищожеше в следващите няколко секунди, то морското дъно щеше завинаги да приюти „Леско“ и тримата мъже вътре в него.

Устата му беше пресъхнала като пясъчна яма. Вече не броеше секундите. По време на стрес хората с необикновена яснота забелязват странни неща, които не са на мястото си. Джордино безцелно се запита как тъй не е обърнал внимание досега, че Сандекър е без обувки.

— Този път ще ги улучи — каза Кинг. Това беше просто обявяване на факт, нищо повече. Лицето му не изразяваше никакви чувства, кожата на ръцете му, когато ги вдигна пред очите си, за да не вижда екрана, беше мъртвешки бледа.

Торпедото се вряза в „Леско“, но от компютрите не се чу никакъв звук. Те стояха безучастни и не предадоха нито експлозия, нито силен шум от метал, пръснат на парчета. Бяха имунизирани срещу сподавените викове на умиращите в черните ледени дълбини мъже.

Една по една бездушните машини се изключиха. Лампичките им угаснаха и терминалите им замряха. И те замлъкнаха.

За тях „Леско“ повече не съществуваше.

Мърсиър не изпитваше никакво въодушевление от това, което трябваше да свърши. Той харесваше Джеймс Сандекър, уважаваше прямотата и праволинейния му начин на организация. Но нямаше как да избегне непосредственото разследване на потъналия „Леско“. Не смееше да изчаква и да подлага на риск националната сигурност — журналистите щяха да почнат да обикалят като лешояди. Трябваше бързо да състави план за извеждането на адмирала и Белия дом от цялата каша, без да се стига до национален протест.

По интеркома се разнесе гласът на секретарката му.

— Адмирал Сандекър е тук, сър.

— Покани го да влезе.

Мърсиър едва ли не очакваше да види изпит от недоспиване мъж, потънал в скръб от трагедията и жертвите. Но се излъга.

Сандекър влезе в кабинета ослепителен с униформата си със златни нашивки и цветни кантове. От единия ъгъл на устата му стърчеше току-що запалена пура, а очите му светеха с блясъка на самоувереността. Ако щеше да бъде разнищван под лупа, явно искаше да се представи в изискан вид.

— Моля, седнете, адмирале — покани го Мърсиър и се изправи. — Комисията по национална сигурност ще се събере след няколко минути.

— Искате да кажете инквизицията.

— Съвсем не. Президентът просто иска да научи фактите около разработката на „Леско“ и да разположи събитията от последните трийсет и шест часа в дните занапред.

— Явно никак не си губите времето. Няма още осем часа, откакто хората ми бяха убити.

— Това е доста остро казано.

— А как другояче бихте го определили?

— Аз не съм съдия — отвърна тихо Мърсиър. — Държа да знаете обаче, че искрено съжалявам за провала на проекта.

— Готов съм да поема цялата вина.

— Ние не търсим изкупителна жертва, а само факти, които вие упорито отказвате да разкриете.

— Имам си причини.

— Ще ни бъде любопитно да ги чуем.

Интеркомът изпиука.

— Да?

— Всички се събраха.