Клайв Къслър - Нощно издирване

После остави чашата настрана и забърза към вратата, забравяйки, че е по чорапи.

Дълбоко под повърхността на Лабрадорско море, недалеч от най-крайната северна точка на Нюфаундленд, обгърнат в смразяваща тишина, стоеше Пит и изучаваше електронното показание на екрана на дисплея, докато неидентифицираната подводна лодка се движеше покрай външните краища на обхвата на уреда на „Леско“. Изведнъж светна ред от данни и той се наведе напред. Само след миг обаче екранът потъмня, сякаш връзката се загуби.

Бил Ласки, операторът на пулта за управление, се обърна към Пит и поклати глава.

— Съжалявам, Пит, но нашият гост е от срамежливите. Няма да застане на показ, за да го изследваме с локатора.

Пит сложи ръка на рамото на Ласки.

— Пак опитай. Рано или късно той обезателно ще престъпи границата откъм нашата страна.

Пит мина през лабиринта от сложните електронни уреди на командното помещение, стъпвайки безшумно по покрития с гумена изолация под. След това слезе по стълбата на по-долната палуба и влезе в стаичка, не по-голяма от две съединени телефонни будки.

Седна в края на сгъваемото легло, разгърна едно хелиографно копие върху малко писалище и започна да изучава вътрешността на „Леско“.

Подводна уродливост беше най-гальовното определение, което му мина през ума, когато за първи път видя най-усъвършенствания изследователски плавателен съд в света. Той не приличаше на нито един от строените дотогава, чиято цел беше да кръстосват дълбините на моретата.

Компактната форма на „Леско“ граничеше с абсурда. Най-точно можеше да бъде описана като „вътрешната част на самолетно крило, изправено на върха си“ и „команден пункт на подводница, загубила корпуса си“. Казано накратко, той представляваше дебело парче метал, което се движи в изправено положение.

За тази необичайна форма на „Леско“ си имаше причина. Самият замисъл беше огромен скок в подводната технология. В миналото всички механични и електронни системи се строяха съобразно пространствените ограничения на стандартния корпус във форма на пура. Докато алуминиевият кожух на „Леско“ беше построен около компактната система от уреди. Колкото до удобствата на тричленния екипаж, те бяха малко. Плавателният съд се управляваше автоматично и се направляваше от компютърния мозъчен център в главната квартира на НЮМА във Вашингтон, намиращ се на почти пет хиляди километра.

— Какво ще кажеш за малко лекарство, за да изчистим паяжините в очите?

Пит вдигна глава и погледна скръбните, зачервени очи на Сам Куейл, електронния магьосник на експедицията. Куейл вдигна две пластмасови чаши и половинлитрово шише, чието съдържание от бренди едва покриваше дъното му.

— Срамота! — възмути се Пит, едва сдържайки усмивката си. — Знаеш, че разпоредбите на НЮМА забраняват да се употребява алкохол на борда на научноизследователските плавателни съдове.

— Не ме гледай така — отвърна с подправена невинност Куейл. — Намерих това дяволско нещо, или каквото е останало от него, на леглото си. Сигурно някой странстващ работник по конструкцията го е забравил.

— Чудна работа! — възкликна Пит.

Куейл го погледна озадачен.

— Кое?

— Съвпадението. — Пит пъхна ръка под възглавницата и извади стограмово шишенце с уиски „Белс“ и го вдигна. То беше наполовина пълно. — Странстващият работник по конструкцията е оставил подобно нещо и на моето легло.

Куейл се усмихна и подаде чашите на Пит.

— Ако ти е все едно, ще оставя моето за лек срещу ухапване от змия.

Пит наля в двете чаши и подаде едната на Куейл. После седна отново на леглото и бавно заговори:

— Какво е твоето заключение, Сам?

— За нашия неуловим посетител ли?

— За същия — отвърна Пит. — Какво го възпира да се доближи и ни огледа хубаво? Защо му е тази игра на котка и мишка?

Куейл отпи една здравословна глътка уиски и сви рамене.

— Вероятно конфигурацията на „Леско“ не може да се изчисли от системата за разпознаване на подводницата. Няма съмнение, че шкиперът й ще се свърже с командното си в главно управление да пита дали да направи преглед на подводен плавателен съд в неговата патрулна зона, преди да ни спре и ни състави акт задето сме навлезли в чужда територия. — Куейл допи питието си и загледа с копнеж шишето. — Имаш ли нещо против втора глътка?

— Не, пийни си.

Куейл си наля щедра доза.

— Ще се чувствам в по-голяма безопасност, ако успеем да лепнем етикетче с името на тия момчета.