Клайв Къслър - Нощно издирване

— Не, по-добре аз да ги поема. Сондаж от неутрален източник може да вдигне по-малък шум.

— Не ти завиждам, че ще кръстосаш сабя със Сандекър.

— А, да, директора на НЮМА. Никога не съм го срещал, но съм чувал, че бил доста сприхав.

— Аз го познавам — рече Клайн. — Това определение е меко казано. Опънеш ли му кожата върху вратата на обор, гарантирам ти, че половин Вашингтон ще ти поднесе медал.

— Казват, че бил добър човек.

— Той съвсем не е идиот. Избягва политиците, но поддържа подбрана компания от тях. Няма да се поколебае да те настъпи, „по дяволите тия торпеда“ и от тоя род, само и само работата да бъде свършена. Никой, който е предприемал битка с него, не е излязъл победител. Ако имаш зли помисли в негова посока, предупреждавам те, че трябва да си готов с необходимите доказателства.

— Невинен до доказване на вината — подметна Мърсиър.

— Освен това и е много труден за откриване. Почти никога не отговаря на телефонни съобщения, а и рядко стои в кабинета си.

— Ще измисля начин да го притисна в ъгъла — каза уверено Мърсиър. — Благодаря ти за помощта.

— Няма за какво — отвърна Клайн. — Успех! Имам чувството, че ще ти трябва.

Всеки следобед точно в четири без пет адмирал Джеймс Сандекър, главният директор на Националната агенция за подводни и морски изследвания, излизаше от кабинета си и взимаше асансьора за свързочния отдел на десетия етаж.

Беше дребен човек, висок малко над метър и петдесет, с грижливо подстригана рижа брада и същия цвят гъста коса, която вече даваше признаци за побеляване. Шейсет и шест годишен, той пращеше от здраве. Поддържаше стегнато тяло, като намаляваше дневните дози витамини и чеснови хапчета, допълвайки ги с десеткилометрово тичане сутрин от апартамента си до високата остъклена сграда на главното управление на НЮМА.

Той влезе в огромната, отрупана с апаратура свързочна зала, която заемаше сто и четирийсет квадратни метра площ и се обслужваше от екип от четирийсет и пет инженери и техници. Шест изкуствени спътника, изведени в орбита над земята, свързваха агенцията с метеорологични станции, океанографски научноизследователски експедиции и стотици други морски проекти в действие по целия свят.

Директорът на свързочния отдел вдигна поглед към влизащия Сандекър.

— Господин адмирал, в прожекционна зала В, ако обичате.

Сандекър потвърди с рязко кимване на глава и влезе в малко помещение, което приличаше на кинотеатър. Потъна в мекия стол и търпеливо зачака образът на екрана да дойде на фокус.

След малко от екрана го загледа с пронизителен поглед висок като върлина мъж, намиращ се на разстояние 4 800 километра. Косата му беше черна, а усмихнатото му лице приличаше на скала, която предизвикваше океанската вълна да се разбие в нея.

Дърк Пит седеше на наклонен назад стол, качил неприлично крака върху електронното командно табло. Той вдигна ръката, в която държеше отхапан сандвич, и махна безцеремонно.

— Извинявайте, адмирале, но ме хващате посред закуската.

— Ти никога не си държал на официалностите — измърмори добродушно Сандекър. — Какво те прихвана сега?

— В това недоносче е по-студено, отколкото в ректума на полярна мечка. Изгорихме цял тон калории, за да го поддържаме топло.

— „Леско“ не е туристически кораб.

Пит остави сандвича настрана.

— Може и да не е, но при следващото пътуване екипажът ще изрази признателност, ако бъде помислено малко повече за отоплителната система.

— На каква дълбочина си?

Пит погледна към един уред.

— На двеста двайсет и три метра. Температурата на водата е градус и половина. Не може да се каже, че условията са подходящи за игра на водна топка.

— Някакви проблеми?

— Никакви — отвърна Пит, все тъй усмихнат. — „Леско“ се държи като истински джентълмен.

— Изоставаме с времето — отбеляза с равен тон Сандекър. — Всеки момент очаквам да ми се обадят от президентския кабинет, за да ме питат докъде сме стигнали.

— Ние с екипажа ще се навъртаме наоколо, докато изразходваме горивото. Нищо повече не мога да ви обещая, адмирале.

— Някакви следи от минерали?

— Минахме над огромни находища на желязо, на промишлено добиваеми уран, торий, злато и манган. Над почти всички видове минерали, само не и над първоначалната ни цел.

— Геологията все още ли изглежда обещаваща?

— Индикациите се увеличават, но няма нищо, което да прилича на разместени пластове, седловина или солни куполи.