Клайв Къслър - Нощно издирване

— Надявам се да се натъкнете на стратиграфен разсед. В него има най-голям потенциал.

— „Леско“ не може да произвежда доходоносен пясъчен нанос, адмирале, може само да го открива.

— Не че искам да сменя темата, но поглеждай по-често в огледалото за обратно виждане. Няма да мога да те отърва, ако навлезеш в чужда територия.

— Канех се да ви питам, какво ще стане, ако попреча на разни слушатели да триангулират видеопредаванията ми?

— Един кадър на четирийсет места.

— Моля, сър?

— Спътниковата съобщителна мрежа на НЮМА има директен мост с четирийсет други станции. Всички те получават и мигновено ретранслират твоите предавания. Забавянето е по-малко от милисекунда. За всеки, настроен на тази предавателна честота, твоят глас и образ идва от четирийсет различни местоположения по земното кълбо. Но няма начин първоизточникът да бъде забелязан.

— Мисля, че мога да си живея с това преимущество.

— Оставям те със сандвича ти.

Пит придаде на лицето си уверен вид и махна лениво с ръка.

Сандекър изчака, докато фигурата на Пит изчезне от екрана, после стана и излезе от прожекционната зала. Изкачи двата реда стълби до компютърната секция и мина през охраната. В остъкленото помещение, разположен встрани от останалите тихо бръмчащи машини, един мъж с бяла лаборантска престилка преглеждаше купчина от компютърни разпечатки. Той вдигна поглед над рамката на очилата си и изчака адмирала да се приближи.

— Добър ден, докторе — поздрави го Сандекър.

Доктор Рамон Кинг му отговори вяло, с вдигане на молива си. Той имаше мрачно лице със светла кожа, издадена напред челюст и вежди като бодлива тел — този тип лица не отразяваха нищо и рядко променяха изражението си.

Доктор Кинг можеше да си позволи да има кисела физиономия — той беше творческият гений, който стоеше зад разработката на „Леско“.

— Всичко ли работи гладко? — опита да завърже разговор Сандекър.

— Сондата работи безпогрешно — отговори Кинг. — Точно както вчера, както онзи ден и предишните две седмици. Ако нашето бебе започне да има проблеми със зъбките, вие ще сте първият, който ще бъде уведомен.

— Предпочитам добрата вест пред липсата на вест.

Кинг избута настрана разпечатките и застана с лице към Сандекър.

— Вие не само искате луната, ами и звездите. Защо продължавате с тази рискована експедиция? „Леско“ е неопровержим успех. Той прониква до по-големи дълбочини, отколкото имахме правото да очакваме. Вратите на откритието, които ни отвори, поразяват ума. За бога, престанете да увъртате и оповестете съществуването му.

— Не! — извика Сандекър. — Не и докато не ми се наложи!

— Какво се опитвате да докажете? — упорстваше Кинг.

— Искам да докажа, че той е нещо повече от претенциозно средство за откриване на минерали.

Кинг нагласи очилата си и се залови отново да преглежда компютърните данни.

— Не съм комарджия, адмирале, но тъй като вие поемате товара на риска върху раменете си, аз ще се присъединя към играта с пълното съзнание, че ще вляза в проклетия списък на Министерството на правосъдието като съучастник. — Той замълча и се вгледа в Сандекър. — Аз имам законно придобити права над „Леско“. И аз, като всеки друг, искам да го видя как печели точки. Но ако нещо се оплеска и ония момчета там, в океана, бъдат хванати като крадци нощем, тогава най-доброто, на което вие и аз можем да се надяваме, е да бъдем намазани с катран и овъргаляни в перушина, а после прокудени в Антарктика. А за най-лошото дори не ми се мисли.

Вашингтонската атлетическа общност гледаше подозрително на здравословния навик на Сандекър. Той беше единственият, когото виждаха да тича за здраве по тротоара с недопушена пура от типа на Чърчиловите, която неизменно стърчеше от устата му.

На път за сградата на НЮМА, в ранното навъсено утро, един закръглен мъж със смачкан костюм, седнал на пейката на автобусната спирка, вдигна поглед от вестника си.

— Адмирал Сандекър, мога ли да поговоря с вас?

Сандекър се обърна от любопитство, но не позна съветника на президента по националната сигурност и продължи темпото си.

— Обадете ми се да ви определя среща — изрече задъхано и равнодушно той. — Не обичам да прекъсвам крачката си.

— Моля ви, господин адмирал, аз съм Алън Мърсиър.

Сандекър се закова на място и присви очи.

— Мърсиър?

Президентският съветник сгъна вестника и стана.

— Моите извинения, задето прекъсвам сутрешното ви спортуване, но разбрах, че трудно може да ви хване човек за разговор.