Клайв Къслър - Нощно издирване

— Вашият пост е по-висок от моя. Можехте просто да ми наредите да дойда в Белия дом.

— Не се вманиачавам в спазването на официалния протокол — отвърна Мърсиър. — Една обикновена среща като тази си има своите предимства.

— Един вид, да хванете плячката си вън от убежището й — рече Сандекър. — Подличка тактика. И аз я ползвам понякога.

— Според слуховете вие дори сте майстор по подличките тактики.

За миг лицето на Сандекър пребледня. После той избухна в смях, извади запалка от джоба на анцуга си и запали остатъка от пурата.

— Винаги разбирам, когато ме будалкат. Не ми направихте засада заради портфейла ми, нали господин Мърсиър? За какво ви е думата?

— Много добре. Надявам се да ми кажете нещо за „Леско“.

— За „Леско“ ли? — Адмиралът наклони леко глава, жест, който при всеки друг мъж би изразявал огромна изненада. — Очарователен инструмент. Предполагам, знаете за какво служи.

— Защо вие не ми кажете?

Сандекър сви рамене.

— Ами да речем, че това е нещо като лескова пръчка за откриване на подпочвена вода.

— Лесковите пръчки за откриване на подпочвена вода не струват шестстотин и осемдесет милиона долара на данъкоплатците.

— Какво по-точно искате да знаете?

— Дали съществува такъв екзотичен инструмент.

— Проектът „Леско“ съществува и дори е страхотно сполучлив, бих добавил.

— Подготвен ли сте да обясните функцията му и сумата пари, изразходвани за разработката му.

— Кога?

— Възможно най-скоро.

— Дайте ми две седмици и ще сложа въпросното леско в скута ви в грижливо направена опаковка.

Мърсиър не се хващаше толкова лесно.

— Два дни.

— Зная какво си мислите — заговори искрено Сандекър. — Но ви уверявам, че не се страхувам от скандал, далеч съм от подобно нещо. Имайте ми доверие поне една седмица. Просто не мога да смогна за по-малко време.

— Започвам да се чувствам като съучастник в ограбване чрез злоупотреба с доверие.

— Моля ви, поне една седмица.

Мърсиър погледна Сандекър право в очите. Боже мой, помисли си той, ама човекът наистина се моли. Съвсем не бе очаквал такова нещо. Той махна на шофьора, който беше паркирал наблизо, и кимна на Сандекър.

— Добре, адмирале, имате исканата една седмица.

— Правите трудна сделка — каза Сандекър с хитра усмивка.

Без да продума повече, адмиралът се обърна и продължи да тича към управлението на НЮМА.

Мърсиър наблюдаваше как дребният мъж става все по-малък в далечината. Като че ли не забелязваше, че шофьорът му стои търпеливо до автомобила, придържайки отворена вратата.

Мърсиър стоеше като вцепенен, чувствайки как го обзема все по-засилващо се чувство, че го изпързаляха.

За Сандекър денят беше изтощителен. След неочакваната му среща с Мърсиър той се изправи пред конгресната комисия по бюджета и до осем вечерта изтъкваше целите и завоеванията на НЮМА, призоваваше, а в отделни случаи и изискваше допълнителна финансова помощ за операциите на агенцията. Това беше скучна бюрократична работа, която ненавиждаше.

След лека вечеря в клуба на армията и военноморските сили той се прибра в апартамента си в Уотъргейт и си наля чаша мляко.

Събу си обувките и тъкмо започна да се отпуска, телефонът иззвъня. Нямаше да се обади, ако не се бе обърнал да види на коя линия го търсят. Червената лампичка на директната линия за НЮМА мигаше тревожно.

— Сандекър слуша.

— Рамон Кинг се обажда, адмирале. Възникна проблем на „Леско“.

— Повреда ли?

— Де да имахме този късмет! — отвърна Кинг. — Системата ни за развивка улови нашественик.

— Напада ли нашия плавателен съд?

— Не.

— Значи е възможно да е някоя от нашите подводници — оптимистично предположи Сандекър.

В гласа на Кинг се долавяше безпокойство.

— Обектът поддържа паралелен курс, разстояние четири хиляди метра. Като че ли хвърля сянка на „Леско“.

— Това не е хубаво.

— Ще имам по-ясна представа за положението, когато компютрите дадат по-подробни анализи за нашия незнаен гост.

Сандекър замълча. Отпи глътка мляко и потъна в размишления. Накрая рече:

— Обади се на охраната и им кажи да намерят Джордино. Искам го за тази работа.

Кинг заговори колебливо:

— Джордино запознат ли е с… ъ-ъ… той знае ли…?

— Знае — увери го Сандекър. — Лично аз го запознах с проекта от самото начало, в случай че се наложи да замести Пит. Не е лошо да се разберете с него. Ще бъда при теб след петнайсет минути.

Адмиралът затвори телефона. Най-големите му страхове започнаха да изплуват на повърхността. Той се загледа в бялата течност в чашата, сякаш можеше да извика зрителна представа на загадъчния плавателен съд, който дебнеше беззащитния „Леско“.