Клайв Къслър - Нощно издирване

— Те няма да навлязат в обхвата на нашето сканиране. Не мога обаче да разбера едно: как успяват да се движат по точен контур. Имам чувството, че се потапят и издигат към повърхността, за да ни се подиграят.

— Не е някакво чудо — каза Куейл и намръщи лице, когато уискито опари гърлото му. — Техните трансдуктори измерват нашите осезатели. Те знаят, в границите на няколко метра, къде заглъхват сигналите ни.

Пет седна и присви очи.

— Да предположим… само да предположим…

Той не довърши мисълта си. Напусна кабината си почти тичешком, изкачи стълбата и влезе в командния пункт. Куейл отпи още една глътка и го последва. Само че без да тича.

— Има ли промяна? — попита Пит.

Ласки поклати глава.

— Неканените продължават да си играят на криеница.

— Започни бавно да потъмняваш нашите осезатели. Може и да успеем да ги приближим към нас. Стъпят ли в двора ни, нападни ги с всички възможни уреди, които имаме.

— И очакваш да прилъжеш ядрена подводница, управлявана от първокласни професионалисти, с трикове като за детска градина? — не можеше да повярва Куейл.

— Защо не? — простодушно се усмихна Пит. — Залагам противозмийското си лекарство за твоето, че ще се хванат на въдицата.

Куейл го загледа като търговец, който току-що е продал крайбрежен парцел в пустинята Гоби.

— Дадено!

През следващия час те продължиха обичайната си работа. Контролираха уредите и проверяваха съоръженията. Накрая Пит погледна часовника си и махна към Ласки.

— Системите — на разположение — нареди той.

— Системите — в готовност — потвърди Ласки.

— Добре, пипни негодника!

Устройството за данните пред тях се съживи и на екрана се появи изображението на далечина.

Контакт: 3480 метра.

Курс: пеленг едно нула осем.

Скорост: десет морски възела.

— Захапа въдицата! — Куейл не можеше да скрие възбудата в гласа си. — Хванахме го!

Пълна дължина: 76 метра.

Ширина (приблизителна): 10.7 метра.

Предполагаема подводна водоизместимост: 3650 тона.

Мощност: един ядрен реактор с водно охлаждане.

Предназначение: да открива и унищожава противника.

Флаг: САЩ

— Той бил наш! — въздъхна с облекчение Ласки.

— Е, поне сме сред приятели — смънка Куейл.

Пит гледаше напрегнато.

— Още не сме излезли от гората.

— Нашето дебнещо приятелче промени курса си на нула седем шест, увеличава скоростта — предаде данните от екрана Ласки. — Сега се отдалечава от нас.

— Ако не бях запознат с подобно нещо — обади се замислен Куейл, — щях да кажа, че той се готви за нападение.

Пит извърна поглед към него.

— Говори по-ясно.

— Преди няколко години бях член на конструкторски екип, който разработваше подводни оръжейни системи за военноморските сили. Тогава научих, че подводницата изтребител захожда бързо към фланга и се отклонява от целта, преди да изстреля торпедо.

— Все едно че стреляш през рамо с барабанния си револвер в някой негодник, както препускаш в галоп, напускайки града.

— Добро сравнение — призна Куейл. — Съвременното торпедо е натъпкано с ултразвукови, топлинни и магнитни датчици. Изстреляно веднъж, то подгонва целта с безбожна упоритост. Ако я пропусне първия път, започва да кръжи около нея, докато направи контакт. Ето защо разбере ли майката подводница, че целта има оръжие със същия капацитет като нейния, отрано се отдалечава от мишената и се измъква.

По лицето на Пит се изписа загриженост.

— На какво разстояние сме от дъното?

— На сто и трийсет метра — отговори Ласки.

Пит изобщо не можеше да свикне с метричната система. По навик изчисли показанието на около 750 фута.

— А профилът какъв е?

— Изглежда неравен. Има оголени скали, някои от които достигат височина петнайсет метра.

Пит се приближи до масичката на стереоуреда и огледа една карта на морското дъно. После каза:

— Превключи на претоварване и ни спусни.

Ласки го погледна учудено.

— В командния пункт на НЮМА няма да им се хареса, че срязваме юздите им.

— Ние сме тук, а Вашингтон е на четири хиляди и осемстотин километра от нас. Смятам, че е най-добре ние да направляваме плавателния съд, докато разберем пред какво сме изправени.

Куейл изглеждаше смутен.

— Ама ти нали не мислиш сериозно, че ще бъдем нападнати?

— Докато съществува един процент вероятност, нямам намерение да я пренебрегна. — Пит кимна към Ласки. — Спускай ни. Да се надяваме, че ще можем да се загубим в геологията на морското дъно.

— Ще ми трябва хидролокатор, за да не заора в някоя скала.