Клайв Къслър - Нощно издирване

Стъки размисли за момент.

— Отклоняването на милиони киловатчаса е комплексна процедура и включва сложно ръководство и регулиране на честотата с точно съгласуване на времето. Въпреки че повечето от излишната енергийна вълна ще бъде заземена, нашите системи пак ще бъдат силно претоварени.

— Ще го направите ли? — настоя Вийон.

— Да — пораженчески сви рамене Стъки. — Но не разбирам с каква цел ще трябва да прекъсваме електроенергията към всеки град между Минеаполис и Ню Йорк.

— Въпрос на пет секунди — отвърна Вийон, без да зачете проучвателния въпрос на Стъки. — Ще изключите електрическата енергия за Съединените щати само за пет минути.

Стъки му хвърли още един пренебрежителен поглед, наведе се между седналите пред командния пулт инженери и завъртя няколко копчета. Телевизионните монитори над главите им светнаха и фокусираха различни изгледи от силуети на градове.

— Контрастът като че ли избледнява, когато сканирате от ляво надясно — отбеляза Вийон.

— По-тъмните градове са Бостън, Ню Йорк и Филаделфия. — Стъки погледна часовника си. — В Чикаго е вече здрач, а в Минеаполис слънцето клони към залез.

— Как ще разберем, че електричеството на даден град е напълно прекъснато, когато е ден?

Стъки направи лека настройка на монитора, изобразяващ Минеаполис, и попадна на едно оживено кръстовище. Образът беше толкова ясен, че Вийон дори прочете табелите на улиците на ъгъла на Трета улица и авеню Хенепин.

— А в Канада също ли ще бъде прекъснат тока?

— Само в градовете близо до границата под взаимносвързаните терминали.

Операторите извършиха поредица от команди на пулта и спряха в очакване. Стъки се обърна и впи поглед във Вийон.

— Не поемам никаква отговорност за последствията.

— Възраженията ви ще се вземат предвид — отвърна Вийон.

Той се вторачи в мониторите и в същото време нерешителността зачовърка съзнанието му, последвана от буйна вълна на съмнение. Напрежението от мисълта какво е на път да направи, легна тежко върху раменете му. Пет секунди. Предупреждение, което не можеше да бъде пренебрегнато.

Накрая той пропъди всички страхове и кимна.

— Можете да започвате.

След това видя как една четвърт от територията на Съединените щати потъна в мрак.

Март 1989 година

Вашингтон, окръг Колумбия

Съзнанието на Алън Мърсиър се изпълваше с чувство за безпомощност, дори донякъде със страх, докато работеше късно през нощта над куп военни препоръки, свързани с националната сигурност. Не можа да не се запита дали новият президент е способен да вникне в реалностите на живота.

Обявяването на национален банкрут, независимо до каква степен се нуждае страната от този акт, означаваше да си навлече обвинение в държавна измама.

Мърсиър се облегна назад и разтърка уморените си очи. Нямаше ги вече простичко написаните на пишеща машина и на висококачествена хартия предложения и предвиждания. Сега те се бяха превърнали в решения, засягащи милиони хора от плът и кръв.

Изведнъж се почувства безсилен. Въпроси с огромни последствия се простираха отвъд погледа и разбиранията му. Светът, правителството бяха станали прекалено сложни, за да бъдат контролирани от шепа хора. Той се виждаше пометен от приливна вълна, която препуска стремглаво към скалите.

Унинието бе прекъснато от помощника му, който влезе в кабинета и посочи с ръка телефона.

— Търси ви доктор Клайн, сър.

— Здравей, Рон. Както разбирам, и на теб не ти стигат часовете на деня.

— Прав си — отвърна Клайн. — Помислих си, че може би ще искаш да узнаеш как се натъкнах на следа от скъпата ти допотопна играчка.

— Каква е тя?

— Не мога да ти кажа. Никой наоколо няма ни най-малката представа.

— Бъди по-ясен.

— Парите наистина са дошли в Министерството на енергетиката. Но после веднага са били насочени към друга правителствена агенция.

— Коя агенция?

— Националната агенция за подводни и морски изследвания.

Мърсиър нищо не отговори. Мълчеше и размишляваше.

— Там ли си, Алън?

— Да, извинявай.

— Изглежда ние сме били само посредници — продължи Клайн. — Щеше ми се да ти дам повече информация, но това е всичко, което открих.

— Струва ми се доста завоалирано — отвърна замислен Мърсиър. — Защо министерството ви тихомълком ще прехвърля такава огромна сума на агенция, която се занимава с морски науки?

— Не мога да ти кажа. Да наредя ли на хората си да продължат проучванията?