Клайв Къслър - Нощно издирване

— Доколкото си спомням, той станал легенда и с убийствата на много полицаи по време на бунта на Риел.

— На тринайсет, за по-точно.

— Рубе трябва да е бил много силен.

— Не особено — отвърна Маккомб, — защото е описано, че бил с крехко телосложение и доста болнав. Лекарят, който го прегледал преди екзекуцията, потвърдил, че Рубе страдал от охтика, или както се нарича днес — туберкулоза.

— Как е възможно един толкова хилав човек да надвие мъже, тренирали за водене на битки?

— Рубе използвал гарота, направена от кожен каиш, не по-дебел от жица. Опасно оръжие, което се врязва наполовина във врата на жертвите. Издебвал ги неочаквано, обикновено докато спели. Вие, господин Вийон, сте добре известен сред хората, спортуващи за здраве, но смея да твърдя, че собствената ви съпруга спокойно може да ви удуши някоя нощ, ако усуче тихомълком около врата ви гаротата на Рубе.

— Говорите така, сякаш тази гарота още съществува.

— Съществува — потвърди Маккомб. — Имаме я изложена в криминалния отдел на Музея на полицията и ако искате, може да я видите. Подобно на другите масови убийци, които пазят любимото си оръжие за убийство, Рубе също е полагал всеотдайни грижи към гаротата си. Дървените дръжки, прикрепени към каиша, са старателно издялани във формата на вълци. Тя наистина представлява художествено изработен предмет.

— Може би ще ида да я погледна, когато имам свободно време — каза Вийон без въодушевление. Той се замисли за момент, опитвайки се да схване смисъла на инструкциите, които Сарвьо бе дал на Даниел в болницата. Гатанка от шифри. Вийон отклони темата в друга посока. — Ако трябва да опишете случая Рубе, как бихте го определили с едно изречение?

— Не разбирам в какъв смисъл — отвърна Маккомб.

— Добре, ще го кажа другояче. Какъв е бил Рубе?

За момент последва мълчание. Вийон едва ли не чуваше как щракат механизмите в главата на Маккомб. Накрая полицаят отговори:

— Предполагам, че може да се нарече маниак убиец с предпочитания към удушване.

Вийон се напрегна, после се отпусна.

— Благодаря ви, старши офицер.

— Ако има нещо друго…

— Не, направихте ми голяма услуга и много ви благодаря.

Вийон бавно постави слушалката на мястото си. Загледа се в пространството, съсредоточавайки се върху образа на болнавия мъж, усукващ гарота върху смаяното изражение на нищо неподозиращото лице на жертвата.

Сарвьо лежеше в леглото и кимна усмихнат, когато в болничната стая бе въведен вицепремиерът Малкълм Хънт.

— Хубаво е, че дойде, Малкълм. Представям си на какъв огън се печеш в Камарата на общините.

По навик Хънт подаде ръка, но бързо я отдръпна, като видя намазаните с мехлем ръце на министър-председателя.

— Вземи стол и се настани удобно — покани го благосклонно Сарвьо. — Можеш и да пушиш, ако искаш.

— Последиците от лулата ми могат да ми струват някой и друг медицински глас на следващите избори — пошегува се Хънт. — Благодаря ти, но ще се въздържа.

Сарвьо мина направо на въпроса.

— Разговарях с директора по въздушната безопасност. Той ме увери, че трагедията на „Джеймс бей“ не е била нещастен случай.

Лицето на Хънт изведнъж пребледня.

— Откъде е сигурен?

— На осемстотин метра от пистата е било намерено парче от кожуха на двигателя — поясни Сарвьо. — Анализите показали, че в него имало набити парчета, които съвпадали със сплавта на тип ракета „земя-въздух“, изстрелвана от пускова установка „Арго“, използвана от армията. При инвентаризация на оръжейния склад „Вал Жалбер“ било открито, че такива две липсвали, както и няколко бойни глави.

— Боже господи! — възкликна Хънт с треперещ глас. — Това означава, че всички хора в твоя самолет са били убити.

— За това говорят фактите — отвърна спокойно Сарвьо.

— Свободното квебекско общество! — кипна Хънт. — Само те, и никой друг, носят отговорността за това.

— И аз тъй мисля, но вината им никога няма да бъде доказана.

— Защо? — попита Хънт. — СКО или са далеч от действителността, или са пълни идиоти, ако си мислят, че ще им се размине. Полицията никога няма да допусне терористи, които стоят зад престъпление с такива размери, да минат безнаказано. Като радикално движение с тях е свършено.

— Не бъди такъв оптимист, стари приятелю. Опитът за моето убийство не попада в същата категория, към която спадат бомбените атентати, отвличанията и убийствата, извършвани през последните четирийсет години. Ония са били дело на политически аматьори, принадлежащи към бойни групи на СКО, които впоследствие са били арестувани и осъдени. Докато клането на „Джеймс бей“ е било замислено и ръководено от професионалисти. Това поне се е разбрало от факта, че не са оставили никакви следи. Най-смелото предположение на главния комисар на полицията е, че са били наети извън страната.