Клайв Къслър - Нощно издирване

— Имате ли представа каква страхотна каша забъркахте с вашата несръчност?

Фос Глай вдигна поглед към него.

— Станалото, станало. Видимостта намаля в последния момент и първата ракета пропусна целта. Толкова е просто.

— Съвсем не е толкова просто! — озъби му се Вийон. — Близо петдесет души загинаха за едното нищо. Ако инспекторите по въздушната безопасност открият истинската причина за катастрофата, парламентът ще вдигне олелия до небето с исканията си за разследвания във всяка една организация, включително бойскаутските. Медиите ще призоват за кръв, след като научат, че сред загиналите са и двайсет от най-известните им колеги. А най-лошото е, че всички ще заподозрат Свободното квебекско общество.

— Никой няма да хвърли вината на СКО. — Гласът на Глай прозвуча студен и категоричен.

— По дяволите! — Вийон удари с юмрук калника. — Поне Сарвьо да беше умрял! Правителството щеше да е объркано и ние щяхме да направим следващата си стъпка към Квебек.

— На вашите приятели в Кремъл това щеше да им хареса.

— Аз няма да мога да разчитам на тяхната подкрепа, ако имаме още едно поражение от такава степен.

Глай посегна към двигателя, уж да поправи нещо по него.

— Защо трябва да се съобразяваме толкова с червените? Хванат ли те веднъж на въдицата си, никога няма да те пуснат.

— Може и да не ви засяга, но едно правителство с комунистическа линия е единствената надежда Квебек да стане самостоятелна.

Глай сви рамене с безразличие и продължи да се прави, че човърка нещо в двигателя.

— Какво искате от мен?

Вийон се замисли.

— Да няма никаква паника. Мисля, че ще е най-добре вие и вашият екип от специалисти, както ги наричате, да останете да работите под прикритие както досега. Никой от вас не е французин, така че няма вероятност да бъдете заподозрени.

— Не ми е ясно колко време трябва да чакам тук, докато ме заловят.

— Забравяте, че откакто станах министър на вътрешните работи, всички въпроси по сигурността минават през моя кабинет. Всяка улика, сочеща към вас, ще бъде тихомълком затрита в бюрократичната машина.

— И все пак ще се чувствам в по-голяма безопасност, ако ние напуснем страната.

— Подценявате събитията, господин Глай. Правителството ми се къса по шевовете. Провинциите са се хванали една друга за гушите. Единственият въпрос е: кога ще се разедини Канада? Аз знам, че това време наближава, Шарл Сарвьо го знае, знаят го и онези твърдоглави англичани, които се надприказват един друг в онази стара реликва край Темза. Скоро, много скоро Канада, такава, каквато я знае светът, няма да съществува. Повярвайте ми, вие ще се загубите в цялата тая бъркотия.

— Загубен и без работа.

— Това ще е временно положение — отвърна Вийон с подчертано циничен тон. — Докато има правителства, финансови корпорации и отделни заможни личности, които могат да си позволят да толерират вашия чувал с мръсни трикове, господин Глай, хора като вас няма да бъдат принудени да чистят тоалетните, за да преживяват.

Глай лениво поклати глава и смени темата.

— Как мога да се свържа с вас, в случай че възникне проблем?

Вийон застана пред колата и стисна Глай над лакътя като в менгеме.

— Трябва да запомните две неща. Първо, повече проблеми няма да има. И второ, при никакви обстоятелства не правете опити да се свързвате с мен. Не мога да си позволя ни най-малкия риск да ме свързват със СКО.

Очите на Глай се затвориха за миг от изненада и болка. Той си пое дълбоко въздух и огъна бицепса си, докато Вийон усилваше хватката си. Двамата мъже останаха известно време така, като никой не отстъпи нито сантиметър. После устните на Глай започнаха много бавно да се разтеглят в напрегната усмивка на задоволство и той загледа кръвнишки Вийон.

Вийон отпусна пръстите си и мрачно се усмихна.

— Моите почитания. Силата ви е почти същата като моята.

Глай потисна внезапната нужда да разтрие пронизващата болка в ръката си.

— Да вдигаш тежести е начин, както всичко друго, за да убиваш времето си между две задачи.

— Човек може да открие слаба прилика на чертите на лицата ни — отбеляза Вийон, докато сядаше зад волана на мерцедеса. — Ако не беше отблъскващият ви нос, щяха да ни помислят за братя.

— Отвращавате ме, Вийон! — Войнственият тон в гласа на Глай не можеше да бъде сбъркан. Той хвърли поглед към възрастната двойка, която още седеше на пейката и приближавайки се на метър от бензиновата колонка, подвикна:

— Ще ви струва осемнайсет долара!