Клайв Къслър - Нощно издирване

— Звучи логично.

— Генерал Симс не очаква чудеса. Но ние трябва да предприемем нещо. Най-многото, което можем да очакваме от Милиган, е тя да се окаже трамплин.

— И все пак, аз за какво съм?

Бъртън-Ангъс се спря и погледна към телевизионните екрани с разписанията на заминаващите полети.

— Ред е на вашия самолет. Ето ви билетите. Не се притеснявайте за багажа си. За него ще се погрижат.

— Това го предположих.

— А колкото до вас, мисля, че са ви избрали заради отбелязаните в досието ви… как да кажа… успешни взаимоотношения с противоположния пол. Генерал Симс смята това за ценно качество. А и фактът, че капитан Милиган доскоро е имала интимна връзка с адмирал, два пъти по-възрастен от нея, също хвърли зарчето във ваша полза.

Шоу го погледна със смразяващ поглед.

— Това идва да покаже какво трябва да очаквате някой ден, млади момко.

— Не е нищо лично — усмихна се плахо Бъртън-Ангъс.

— Казахте, че сте в занаята от шест години, нали?

— И четири месеца, за да съм по-точен.

— Научиха ли ви как да забелязвате прикритие за наблюдение?

Бъртън-Ангъс присви очи.

— Тези часове бяха задължителни. Защо питате?

— Защото сте скъсан на изпита — отвърна Шоу и изчака думите му да проникнат до съзнанието на лейтенанта, после посочи с глава наляво. — Онзи мъж с металното дипломатическо куфарче, който невинно си гледа часовника, се лепна за нас, откакто излязохме от залата за пристигащи пътници. Както и стюардесата с униформа на „Пан Американ“ на пет-шест метра от нас. Тя му е подкреплението. Те трябва да имат и трето „око“, който се спотайва някъде пред нас. Него още не съм го разкрил.

Бъртън-Ангъс видимо пребледня.

— Не е възможно — промълви той. — Не може да са по следите ни.

Шоу се обърна, извади бордната си карта и я подаде на момичето на изхода. После отново застана с лице към лейтенанта.

— Ще излезе — заговори той с най-язвителния си тон, — че англичаните са тези, които имат малко тайни от американците.

Той се отдалечи от Бъртън-Ангъс, който стоеше с вид на удавник.

Шоу се разположи на седалката си, отпусна се и му се допи шампанско. Стюардесата му донесе две малки бутилки и пластмасови чаши. На етикетите пишеше „Калифорния“. Предпочиташе да е „Татинже“, сухо, от някоя добра реколта. Хм, присмя се той наум, калифорнийско шампанско в пластмасова чаша! Дали ще се цивилизоват някога тия американци?

След като видя сметката на едната бутилка, той потъна в размишления. ЦРУ го бе посочил с пръст в мига, в който се качи на самолета в Англия, точно както бе предвидил генерал Симс.

Но това изобщо не обезпокои Шоу. Винаги му беше по-лесно да работи, когато нещата са явни. Да се спотайва край алеите като безличен човек никога не е било по вкуса му. Обзе го въодушевление, че отново се впуска в нещо, което навремето бе вършил толкова добре. Сетивата му не го бяха оставили — може би действаха с една йота по-бавно, но все още бяха достатъчно изострени.

Неугледна бензиностанция заемаше един ъгъл в промишлените предградия на Отава. Построена малко след Втората световна война, тя представляваше квадратна стоманена конструкция и малко островче с три бензинови колонки, които бяха толкова излющени от дългогодишната им употреба, че плачеха за пребоядисване. В канцеларията тенекиени туби за масло и изсъхнали мухи бяха пръснати по прашните рафтове, а по нашарените с мръсотия прозорци висяха избелели реклами на отдавна забравена продажба на гуми.

Анри Вийон свърна с лимузината си „Мерцедес-Бенц“ по отбивката и спря пред колонките за бензин. Обслужващият бензиностанцията в омазнен работен комбинезон, се измъкна изпод една кола, качена върху крика за гресиране и се приближи, бършейки ръцете си с един парцал.

— Какво да бъде? — попита той с отегчена физиономия.

— Напълнете резервоара, ако обичате — отвърна Вийон.

Продавачът на бензин хвърли поглед към възрастните мъж и жена, седнали на пейката на автобусната спирка, и заговори така, че да могат да го чуят:

— Нали знаете, пет галона е правителственото ограничение, заради недостига на петрол.

Вийон кимна безмълвно и мъжът включи помпата. Когато изпълни поръчката, заобиколи и застана пред колата. Вийон отвори отвътре капака на двигателя и мъжът го вдигна нагоре.

— Не е лошо да си видите ремъка на вентилатора. Колата изглежда доста износена.

Вийон слезе, наведе се над калника и заговори с тих глас на продавача.