Клайв Къслър - Нощно издирване

— Звучи доста неопределено. Какъв е всъщност този договор?

— По моему е по-добре засега да не сте осведомен за последиците от него — рече Симс без повече пояснения.

— Разбирам.

— Не, не разбирате, но това няма значение. Е, ще дадете ли съгласието си?

Шоу бе разкъсван от колебание. Рефлексите му бяха отслабнали, силата му беше наполовина от онази, която имаше навремето. Не можеше да чете без очила. Все още го биваше да улучи с ловджийска пушка яребица от петдесет метра, но с пистолет не бе стрелял повече от двайсет години. А и не пренебрегваше факта, че е вече застаряващ мъж.

— Ами фермата ми…?

— Ще бъде поддържана от един професор по агрономия, докато отсъствате — усмихна се Симс. — Ще видите, че ние развързваме по-щедро кесията, отколкото това е ставало по ваше време. Ще добавя още, че осемдесетте акра, граничещи с вашите, за които се пазарите, ще бъдат купени от ваше име — в знак на внимание от службата ни — след като приключите със задачата.

Времената се бяха променили, но експедитивността на отдела — не. Шоу никога не е предполагал, че е бил обект на наблюдение. Той наистина остаряваше.

— При това положение ми е много трудно да ви кажа „не“, господин генерал.

— Тогава кажете „да“.

През ума му мина старата приказка „Ако е гарга, рошава да е“. После сви рамене и отвърна с някогашната си самоувереност:

— Ще опитам.

Симс удари с юмрук по писалището.

— Много добре! — Той отвори едно чекмедже и подхвърли пред Шоу обемист плик. — Вътре са самолетните билети, пътническите чекове и хотелските резервации. Ще приемете нова самоличност, разбира се. Паспортът ви в ред ли е?

— Да — отвърна Шоу. — Ще ми трябват две седмици, за да си оправя някои лични неща.

Симс махна с ръка.

— Самолетът ви излита след два дни. Всичко е уредено. Успешен лов!

Лицето на Шоу се напрегна.

— Значи сте бил адски сигурен в мен.

Устните на Симс се разтеглиха в широка усмивка.

— Заложих на един стар боен кон, който копнее за още една битка.

Сега беше ред на Шоу да се усмихне. Но нямаше да си тръгне оттук, оставяйки впечатлението, че е безразличен човек.

— Тогава защо беше цялата тази тайнственост?

Симс се стегна. Лицето му издаваше, че е изпаднал в затруднено положение. Не отговори.

— Що за маскарад е това! — с рязък тон продължи Шоу. — Тази сграда не се ползва от години. Можехме спокойно да се срещнем на някоя пейка в парка.

— Толкова ли е очебийно? — попита с тих глас Симс.

— Оставаше и да пуснете таен знак по пощата.

Симс сви рамене.

— Може би стигнах до крайности, но американците имат странен начин да научават какво става в средите на английското разузнаване. Освен това беше необходимо да установя дали все още имате силни възприятия.

— Един вид тест.

— Както искате го наречете. — Симс се изправи на крака и заобиколи писалището. Подаде ръка на Шоу. — Искрено съжалявам, задето обърках личните ви планове. Обикновено не се оставям да завися от някого, който не е вече в разцвета на силите си, но в момента съм слепец в мъгла и единствено във вас ми е надеждата да ме изведете от нея.

Десет минути по-късно бригадният генерал Симс и секретарката му стояха един до друг в асансьора, който слизаше надолу към фоайето. Тя нагласяваше на главата си качулка за дъжд, а Симс изглеждаше потънал в мисли.

— Странен човек — заговори тя.

Симс вдигна поглед.

— Моля?

— Имам предвид господин Шоу. Движи се като котка. Направо ме изплаши, когато се промъкна зад гърба ми, докато го очаквах да слезе от асансьора.

— Нима се е качил по стълбите?

— От деветия етаж — поясни тя. — Разбрах го по светещия бутон на индикаторното табло.

— И добре че го е сторил — отвърна Симс. — По-спокоен съм, като знам, че не е загубил похвата си да избира обиколни пътища.

— Изглежда дружелюбно старче.

Симс се усмихна.

— Това дружелюбно старче е убило над двайсет души.

— Така щеше да ме изхитри.

— Сега ще трябва да изхитри доста хора — смотолеви под носа си Симс, докато изчакваха вратата на асансьора да се отвори. — Той няма представа на какви рискове ще е подложен. Все едно че сме хвърлили горкия човек на акулите.

Един офицер с униформа на Кралските военновъздушни сили пристъпи напред, когато Брайън Шоу мина през паспортната проверка на летището.

— Господин Шоу?

— Да, аз съм Шоу.

— Лейтенант Бъртън-Ангъс, от британското посолство. Извинете, че не ви прекарах през паспортната проверка, но се забавих поради задръстване в движението. Добре дошъл във Вашингтон!