Клайв Къслър - Нощно издирване

Хайди остави чантата и козметичното си куфарче на близкия празен стол и погледна очаквателно Пит. Той й отвърна с целувка. После килна глава назад и се засмя.

— Отиде ми репутацията на мъжага.

— Защо?

— Ами разнесе ли се слухът, че са ме видели да целувам моряк, с мен е свършено.

— Зевзек такъв! — Тя наведе главата му и го целуна дълго и страстно.

— Довиждане, Пит!

— Довиждане, Хайди Милиган!

Тя взе чантите си и тръгна към изхода. После рязко спря, сякаш си спомни за нещо и се върна. Зарови в чантата си, извади един плик и го набута в ръката на Пит.

— Слушай! Прочети това — заговори тя бързо. — То обяснява какво ме е отклонило от темата. И… Дърк… В него има нещо… нещо важно. Опитай да вникнеш в смисъла му. Ако сметнеш, че си заслужава да бъде разгадано, обади ми се в Сан Диего.

И преди Пит да успее да каже нещо, тя се обърна и тръгна.

Казват, че след смъртта няма по-идилично място, където да очакваш вечността, от гробището в английско селце. Приютени около енорийската черква, в спокойствието на безвремието, се издигаха безмълвни надгробните камъни, покрити с мъх. Издяланите им имена и дати бяха разядени и рядко можеше да се прочете година преди деветнайсети век.

Извън Лондон, в скритото от погледи селце Манюдън, самотна камбана биеше на умряло. Денят беше студен, но красив, слънцето заобикаляше движещите се огромни кълба перленосиви облаци.

Около шейсет души се бяха събрали край покрития със знаме военен ковчег, до който местният свещеник правеше опелото.

Една жена с царствена осанка, в началото на шейсетте си години, не чуваше нито дума. Вниманието й бе съсредоточено върху мъжа, който стоеше сам на няколко крачки встрани от скупчените опечалени.

Трябва да е вече на шейсет и шест, пресметна жената наум. Черната му, небрежно сресана коса, бе изпъстрена със сиви ивици и леко оредяла. Лицето бе запазило хубостта си, но суровото му изражение се бе смекчило. С лека нотка на завист жената забеляза, че той поддържаше стегната, спортна фигура, докато нейната клонеше към напълняване. Погледът му бе отправен към черковната камбанария, а мислите му рееха някъде далеч.

Едва след като ковчегът бе спуснат в земята и хората се разотидоха, той пристъпи напред и се загледа в гроба, сякаш се взираше през прозорец в миналото.

— Годините са се отнесли благосклонно с теб — заговори го тя, приближавайки се зад гърба му.

Той се обърна и чак сега забеляза присъствието й. Усмихна се с някогашната си подкупваща усмивка, която й бе тъй добре позната, после я целуна по бузата.

— Колко невероятно! Изглеждаш още по-съблазнителна, отколкото те помня.

— Не си се променил — разсмя се тя и от смущение поглади сивата си коса, с малкото останали пясъчноруси кичури. — Все си същият ласкател, както някога.

— Колко време мина оттогава?

— Ами ти напусна службата преди двайсет и пет години.

— Божичко! А имам чувството, че е било преди най-малко два века!

— Сега името ти е Брайън Шоу, нали?

— Да — отвърна мъжът, после посочи с брадичка към ковчега, който очакваше гробарите да почнат да го зариват. — Той настоя да променя самоличността си, след като се пенсионирам.

— Разумен ход. Та ти имаше повече врагове от хуна Атила! Сигурно агентът Смерш, който те „уби“, е станал герой на Съветския съюз.

— Мен повече нищо не ме безпокои — усмихна се той. — Съмнявам се, че старите ми противници са още живи. Освен това вече съм си изпял песента. Главата ми не струва повече от литър бензин.

— Никога не си се женил. — Това беше твърдение, а не въпрос.

Мъжът поклати глава.

— Съвсем за кратко, но нали помниш, убиха я.

Тя леко се изчерви.

— Всъщност никога не съм те възприемала със съпруга до себе си.

— А ти?

— Година след като ти напусна, се омъжих. Съпругът ми работеше в отдела за дешифриране на текстове. Казва се Греъм Хюстън. Живеем в Лондон и добре се справяме с пенсиите си и с печалбата от един антикварен магазин.

— Не както навремето.

— Още ли живееш на Антилите?

— Здравето ми се влоши малко, затова се прибрах у дома. Купих си малка ферма на остров Уайт 5 5 Остров в Ламанша, близо до английското крайбрежие, принадлежащ на Великобритания. — Б.пр. .

— Не мога да си те представя като фермер.

— Както и аз тебе — да продаваш антики.

Гробарите се появиха от кръчмата оттатък пътя и грабнаха лопатите. След малко пръстта затупка по дървения капак на ковчега.