Изведнъж Шоу прозря измамата.
Първо, липсваше асансьорният оператор, чието задължение беше да отвежда посетителите на съответния етаж. После, нямаше ги мъжете, които охраняваха стълбищата на всеки етаж и имаха задачата да упътват хората. И накрая, запустелият му кабинет.
Ясно — бившият му отдел в Британската тайна разузнавателна служба вече не се помещаваше в тази сграда.
Цялата обстановка беше макет, сцена, подготвена за пиеса, която трябваше да се играе за пред него.
Бригадният генерал Симс седна сковано на стола си и отправи поглед към Шоу. Гладкото му войнишко лице не издаваше никакъв израз. Беше непроницаемо като нефритена статуя на Буда.
— Предполагам, че това е първото посещение до старото ви леговище, откакто сте се пенсионирал.
Шоу кимна.
— Да. — Странно се чувстваше да седи в тази стая срещу по-млад човек.
— Сигурно ви изглежда същото.
— Има известни промени.
Симс вдигна леко лявата си вежда.
— Вероятно нямате предвид персонала.
— Времето замъглява човешката памет — отвърна философски Шоу.
Веждата се върна на мястото си.
— Може би се чудите защо ви повиках?
— Стори ми се някак театрално да бъде пъхната покана в джоба ми по време на погребението — отвърна Шоу. — Можехте просто да ми пратите писмо по пощата или да ми се обадите по телефона.
Устните на Симс се оформиха в ледена усмивка.
— Имам причини за това, и то основателни причини.
Шоу реши да прояви сдържаност. Симс не му се нравеше, но и не виждаше причина да се държи с него другояче, освен учтиво.
— Очевидно не сте ме повикал, за да присъствам на събрание на отдела.
— Не — отвърна Симс, като издърпа долното чекмедже и подпря лъснатата си като огледало обувка върху него. — Всъщност бих искал да ви впрегна отново в работа.
Шоу изглеждаше стъписан. Какво, по дяволите, ставаше тук? С изненада почувства, че го облива вълна на възбуда.
— Не мога да повярвам, че службата го е закъсала дотолкова, че се налага да се призовават захвърлени в боклукчийската кофа грохнали стари агенти.
— Много сте жесток към себе си, господин Шоу. Вие бяхте може би най-добрият, вербуван някога в занаята. Бяхте станал нещо като легенда по ваше време.
— Тъкмо това доведе до принудителното ми пенсиониране.
— Дори и така да е, имам задача, която пасва на таланта ви като ръкавица. Изисква зрял човек с ум в главата. Няма да е необходима физическа пъргавина или кръвопускане. Става дума просто за следователски умения и съобразителност. Независимо от опасенията ви за възрастта, не се съмнявам, че човек с вашия опит ще се справи.
В съзнанието на Шоу се надигна вихрушка. Трудно му беше да вникне в смисъла на думите на Симс.
— Но защо точно аз? Навярно има цяла армия от агенти, които са далеч по-обиграни. А и руснаците… те изобщо не изхвърлят архивите си. КГБ ще ме нацели само час след като се появя отново на повърхността.
— Сега сме в ерата на електронните мозъци, господин Шоу. Началниците на отделите вече не се заседяват в душни стари кабинети, за да вземат своеволни решения. Днес всички данни за текущата задача се вкарват в компютри. Оставяме на техните паметни устройства да ни определят кой е най-подходящият агент за изпълнението на дадена задача. Явно, че в случая те не са одобрили настоящите ни сътрудници. Затова им вкарахме списък на пенсионираните. Вашето име изскочи на първо място. Колкото до руснаците, не се безпокойте. С тях няма да си имате работа.
— Ще ми кажете ли за какво съм най-подходящ?
— За следене.
— Щом не са руснаците, тогава кои са?
— Американците.
Шоу замълча — не беше сигурен дали е чул добре. След малко заговори:
— Съжалявам, господин бригаден генерал, но вашите роботи са допуснали грешка. Вярно, никога не съм смятал, че американците са цивилизовани колкото англичаните, но те са добри хора. Докато бях на служба, създадох много близки приятелства сред тях. Работех в тесни връзки с ЦРУ. Отказвам да ги шпионирам. Най-добре си намерете друг човек.
Лицето на Симс почервеня.
— Много прибързвате. Вслушайте се във фактите, господин Шоу. Няма да ви карам да крадете информация от янките, искам просто да ги държите под око в продължение на няколко седмици. Нека да не ви прозвучи сълзливо, но става въпрос за нещо, което би могло до голяма степен да застраши правителството на Нейно Величество.
— Приемам критиката — рече Шоу. — Моля, продължете.
— Благодаря — отвърна надуто Симс. — Добре тогава. Касае се за рутинно разследване на един, така наречен Северноамерикански договор. Американците са изровили ръждясала кутия с червеи. Вие трябва да разберете какво знаят те и дали възнамеряват да предприемат нещо.
Читать дальше