Клайв Къслър - Нощно издирване

— Пишете ми го в сметката! — озъби му се Вийон и отпраши с колата.

Вийон намаза с масло препечената филийка от закуската си и зачете заглавието на първата страница на сутрешния вестник:

НЯМА НИКАКВИ УЛИКИ ОТ ТЕРОРИСТИЧНОТО ПОКУШЕНИЕ НАД САМОЛЕТА НА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

Фос Глай добре е прикрил следите си. Вийон бе сложил ръка на разследването и знаеше, че с всеки изминал ден дирята щеше да охладнява. Той изкусно използваше влиянието на поста си, за да заличава всяка връзка между убийците и СКО, стига да не се откриеше някакво неопровержимо доказателство. Но засега нещата вървяха гладко.

А когато се размисли за Глай, задоволството му изведнъж се изпари. Онзи не беше нищо друго, освен свиреп наемник, чийто бог беше тлъстата сума. Не можеше да се предвиди какво би направило бясно псе като Глай, ако не се държи изкъсо.

На прага на трапезарията се появи съпругата на Вийон. Беше хубава жена с тъмнокафява коса и сини очи.

— Търсят те по телефона в кабинета — съобщи тя.

Той влезе в стаята, затвори вратата и вдигна слушалката.

— Вийон слуша.

— Обажда се старши полицейски офицер Маккомб, господине — чу се дълбок, като от въглищен рудник глас. — Надявам се, че не прекъсвам закуската ви.

— Съвсем не — излъга Вийон. — Вие отговаряте за досиетата в канадската моторизирана полиция, нали?

— Да, господине — отвърна Маккомб. — Досието на Макс Рубе, за което се интересувате, е пред мен на бюрото. Да направя ли копие и да го изпратя в кабинета ви?

— Не е необходимо — рече Вийон. — Кажете ми, ако обичате, най-същественото по телефона.

— То не е малко — опита да се измъкне Маккомб.

— Едно петминутно изложение ще е достатъчно — усмихна се под мустак Вийон. Представи си душевното състояние на Маккомб в момента. Несъмнено беше семеен човек и страхотно се е раздразнил, че е трябвало да стане от топлото легло, топлата си съпруга и неделното излежаване, за да върви да се рови в старите прашни досиета заради прищявката на един кабинетен министър.

— Страниците са над стогодишни, затова са писани на ръка, но ще се постарая. И така, ранните години на Рубе са описани съвсем бегло. Рождена дата няма. Водили са го сирак, прехвърлян от едно семейство на друго. Първото му официално досие е направено, когато е бил дванайсетгодишен. Бил е изправен пред местния съд за умъртвяване на пилета.

— На пилета ли казахте?

— Клъцвал им главите с клещи за рязане на тел из борсите. Нанесъл сума ти щети на фермерите, като им намалявал стоката. После се преместил в съседния град и се ориентирал към конете. Прерязал гърлата на половин стадо, преди да го заловят.

— Малолетен психопат със склонност към кръвожадност.

— В ония години хората просто го имали за селския идиот — продължи Маккомб. — В речника им не съществувало понятието „психическа мотивация“. Те не разбирали, че момче, което коли животни ей така, е на крачка да направи същото и с хора. Рубе бил осъден на две години затвор за кървавата баня на коне, но поради възрастта си — четиринайсет години — му разрешили да живее у местния полицай, като отработвал присъдата си с градинарска и домакинска работа. Малко след освобождаването му хората в съседната местност започнали да намират трупове на удушени скитници и пияници.

— Къде е ставало това?

— В радиус от осемдесет километра около сегашния град Мус Джо, провинция Албърта.

— И сигурно Рубе е бил арестуван като главния заподозрян?

— През деветнайсети век полицаите не са действали така бързо, както ние днес — призна Маккомб. — Докато свържат Рубе с престъплението, той избягал в девствените гори на Северозападните територии и се укривал до въстанието на Риел през хиляда осемстотин осемдесет и пета година.

— Бунтът на потомците на френските търговци и индианците — отбеляза Вийон, спомняйки си историята.

— Метисите, така ги наричаха. Луи Риел бил техен водач. Рубе се присъединил към силите на Риел и се вписал в канадската легенда като наш убиец с най-многобройни жертви.

— А колко време се е укривал?

— Шест години — отвърна Маккомб. — За тях нищо не е отбелязано. Имало вълна от неразкрити убийства, приписани на него, но не съществували солидни доказателства, нито показания на очевидци. Само една особеност, която подсказвала за похвата на Рубе.

— Особеност ли?

— Да, всичките жертви имали белези по врата — поясни Маккомб. — Повечето от удушване. Рубе се отказал от мръсната употреба на нож. Но навремето не се е вдигал голям шум за такива неща. Хората са имали други морални принципи. Гледали са на главореза, който премахвал нежеланите, като на благодетел на общността.