Клайв Къслър - Нощно издирване

— Като черен облак над залез-слънце — отвърна Пит с лукава усмивка. Беше облечен в морскосиньо спортно яке, червени широки панталони, памучна риза и носеше за Хайди огромен букет различни цветя. — Да не си си помислила, че ще те оставя да се измъкнеш, без да се сбогуваме?

— Най-сетне някой се сети и за мен. — Чувстваше се объркана, уморена, наранена и обидена. — Не ми обръщай внимание, ако ти се струвам раздразнителна. Това е вечерта ми за самосъжаление.

— Може би това ще ти помогне. — Пит постави цветята в скута й. Букетът беше толкова голям, че тя едва виждаше над него.

— Прекрасни са — каза Хайди. — Сега май ще се разплача.

— Моля те, недей — засмя се тихо Пит. — Винаги ми се е искало да купя цял цветарски магазин за някоя красива жена, но това ме смущава и може би никога няма да го направя.

Хайди го прегърна и го целуна по бузата, преглъщайки сълзите си.

— Благодаря ти, Дърк. Ти ще останеш завинаги моят най-скъп приятел.

— Приятел? — направи престорено обидена физиономия той. — Това ли е най-многото, което мога да бъда?

— А може ли да има нещо друго между нас двамата?

— Не… мисля, че не може. — Лицето му доби благ израз и той взе ръката й. — Странно е, че двама души, които изпитват такава слабост един към друг, не могат да намерят в сърцата си място за взаимна любов.

— В моя случай причината е друг човек.

— Иди че ги разбери жените! Влюбват се в някой мъж, който се отнася с тях като с боклук, и те пак се женят за него.

Тя избягна погледа му и се загледа през прозореца.

— Не сме научени да крием чувствата си.

— Шоу обича ли те?

— Съмнявам се.

— А ти обичаш ли го?

— Колкото до Шоу, с него не показвам истинската си същност. Да, обичам го заради ползата, която имам от него. Ние се консумираме един друг. Той си има своите причини за това, аз — моите. Ако поиска да съм с него, ще хукна, без да се замислям. Но това никога няма да стане.

— Ето че пак увеси нос — каза Пит. — Нямам намерение да изпращам цивреща жена до самолета. Не ми оставяш никакъв избор, освен да те развеселя с някой от моите фокуси.

Хайди се засмя тихо през сълзи.

— Откога се занимаваш с фокуси?

Пит се престори на обиден.

— Нима не си чувала за Великолепния Пит, илюзиониста?

— Никога.

— Не вярваш, нали? Затвори очи!

— Не се занасяй.

— Затвори очи и брой до десет.

Най-накрая Хайди склони. Когато отвори очи, Пит го нямаше. На неговото място седеше Брайън Шоу.

Плачът, който с мъка потискаше, бликна в мига, в който го прегърна, и по бузите й потекоха сълзи и закапаха от брадичката.

— Мислех, че са те затворили — хлипайки заговори тя.

Шоу повдигна сгънатия шлифер, метнат върху скута му и показа белезниците си.

— Пит уреди да дойда тук.

Тя нежно погали бинта, подаващ се от туидения каскет.

— Добре ли си?

— Двойното зрение почти изчезна — отвърна той усмихнат.

По вътрешната уредба бе обявен полетът на Хайди.

— Какво ще стане с теб? — попита тя, без да го пуска.

— Предполагам, че ще прекарам известно време в някой от вашите федерални затвори.

— Ще ме помислиш ли за сълзливосантиментална, ако ти кажа, че те обичам?

— А ти ще ме помислиш ли за лъжец, ако ти кажа същото?

— Не — отвърна тя и почувства, че я залива вълна от облекчение, защото беше сигурна, че й каза истината.

— Нали ти обещах, че един ден ще бъдем заедно.

Това никога не можеше да бъде вярно. Силна болка разкъса дълбоко отвътре гърдите й. Тя се отдръпна и прошепна:

— Трябва да тръгвам.

Шоу прочете тъгата в очите й и я разбра. Помогна й да стане и сложи патериците. Отзивчива стюардеса се приближи и взе пътната чанта на Хайди и цветята.

— Сбогом, Хайди!

Тя го целуна леко по устните.

— Сбогом!

След като Хайди изчезна през изхода, до Шоу се приближи Пит.

— Страхотно добра жена — каза той. — Ще бъде срамота да я загуби човек.

— Наистина добра жена — подкрепи го замислен Шоу.

— Ако не побързаш, тя ще замине без теб.

Шоу го изгледа.

— За какво говориш?

Пит напъха в малкото джобче на Шоу един плик.

— Тук са бордната ти карта и билетът. Успях да ти уредя място до нейното.

— Но нали съм арестуван като вражески агент — каза напълно объркан Шоу.

— Президентът ми дължи услуга — сви рамене Пит.

— А знае ли какво правиш?

— Още не.

Шоу заклати глава.

— Търсиш си белята, като ме освобождаваш.

— Няма да ми е за първи път. — Пит му подаде ръка. — Не забравяй, че ми обеща урок по табла.