Клайв Къслър - Нощно издирване

В очите на президента Пит изглеждаше като скитник от ада. Той пристъпи напред и го прегърна.

— Господин Пит, нямате представа колко се радвам да ви видя.

— Извинете, че закъснях. — Само това измисли като отговор Пит. После се насили да се усмихне и внимателно му подаде продупчения лист хартия. — Това е Северноамериканският договор.

Президентът пое листа и съсредоточи поглед в съдържанието му. Когато вдигна очи, Пит с изненада видя, че в тях блестят сълзи. Президентът сподавено промълви: „Благодаря ви“ и се отдалечи.

Мърсиър и Мун седнаха отново пред телевизионния монитор и видяха как президентът се връща при катедрата.

— Моите извинения за прекъсването, но току-що ми връчиха документ от огромно историческо значение. Това е така нареченият Северноамерикански договор…

Десет минути по-късно президентът завърши тържествено с думите:

— … и така от седемдесет и пет години насам, според условията, изложени по-нататък, Канада и Съединените щати са съществували, без да знаят истината, като две отделни държави, докато според международния закон те са били една…

Мърсиър въздъхна дълбоко.

— Слава богу, че не им изтърси в лицето, че принадлежат към нас.

— Бъдещето няма да погледне с добро око на нас — продължи президентът, — ако не вземем предвид огромния потенциал, който са ни завещали предишните лидери. Ние не бива да останем разделени, както бяхме в миналото. Не бива да гледаме на себе си като на англо-канадци, англо-американци, френски канадци или мексикано-американци. Трябва да се наричаме просто американци. Защото сме точно такива — северноамериканци…

Министрите и премиерите на провинциите реагираха по различен начин. Едни едва сдържаха гнева си, други изглеждаха дълбоко замислени, трети кимаха като в знак на съгласие. Беше ясно, че президентът не размаха над главите им договора като тояга. Не отправи нито молби, нито заплахи. Но присъстващите нито за миг не се усъмниха, че властта е в негови ръце.

— … нашите истории са тясно свързани, нашите народи си приличат изумително по начина на живот и по мирогледа си. Единствената основна разлика между нас е отношението към традициите… Ако провинциите на Канада решат да се отделят, чака ги дълъг и труден път — може само да стигнат до сблъсък с другите. За доброто на всички това не бива да става. Затова ви призовавам да се присъедините към мен в построяването на най-великата нация на света… Съединените щати на Канада.

След обръщението на президента в залата на Сената последваха оттук-оттам умерени ръкопляскания. Всички стояха като онемели и не знаеха как да приемат предложението му за една нация. Най-сетне немислимото бе излязло на бял свят.

Мърсиър въздъхна отново и изключи монитора.

— Е, започна се — каза тихо той.

Оутс кимна.

— Добре че договорът се получи навреме, иначе щяхме да станем свидетели на политическа катастрофа.

Като по даден знак всички се обърнаха да изразят гласно благодарността си към човека, който бе направил толкова много, че сега му бяха длъжници.

Но Дърк Пит беше потънал в дълбок сън.

Ролсът на министър-председателя спря пред огромния реактивен самолет, носещ президентския знак. Мъжете от тайните служби излязоха от колите зад него и дискретно заеха места около стълбата на самолета.

Сарвьо се наведе напред и спусна малка грапава орехова масичка от облегалката на предната седалка. После отвори едно шкафче, извади кристална гарафа с уиски „Сийграмс краун ройъл“ и наля в две малки стъклени чаши.

— За здравето на двама стари и близки приятели, които извървяха толкова дълъг път!

— Самата истина — каза президентът с уморена въздишка. — Ако някой беше надушил как през всичките тия години двамата с теб тайно работихме за създаването на план за обща нация, и двамата щяхме да бъдем разстреляни за предателство.

Сарвьо леко се усмихна.

— Чак да ни разстрелят, не, но щяха позорно да ни свалят от постовете.

Президентът замислено отпи от уискито.

— Странно е как един непринуден разговор между млад министър и новоизлюпен сенатор пред горяща камина в една ловна хижа преди много години, успя да промени хода на историята.

— Да, случайна среща на двама мъже с еднакви мечти в подходящо време и на подходящо място — допълни Сарвьо, връщайки се назад в мислите си.

— Сливането на Съединените щати и Канада е неизбежно. Ако не през следващите две години, то през следващите двеста. Ти и аз просто работихме заедно, за да придвижим напред графика.