Клайв Къслър - Нощно издирване

Шоу обхвана с ръка вагона.

— Какво е станало тук?

Пит посочи двамата мъже край масата.

— Мъжът с пътната чанта е, по-точно е бил Ричард Есекс, помощник държавен секретар. А другият е бил Клемънт Маси. До Маси има прощално писмо до жена му. В него е описана цялата трагедия.

Шоу взе писмото и присви очи към избелялото мастило.

— Значи този Маси е искал да обере влака.

— Да, знаел е за товара от злато.

— Аз го видях. Количество, достатъчно да се купи цялата „Банк ъв Ингланд“.

— Планът на Маси е бил невероятно сложен за онова време. Той и хората му дали сигнал на влака да спре на един изоставен железопътен възел на име Мондрагън Хук. Там те принудили машиниста да отбие „Манхатън лимитид“ в едно старо разклонение, водещо в кариерата, преди никой от пътниците да разбере какво става.

— Както се вижда, сметката му е излязла крива.

— И то не само една — добави Пит. — Преборването с охраната минало благополучно. Тази част от плана му предварително била добре изрепетирана. Но въоръжената охрана, която трябвало да ескортира Есекс и договора до Вашингтон, им дошли изневиделица. Когато престрелката свършила, всички от охраната били мъртви, а Маси загубил трима от хората си.

— Явно това не го е спряло — вметна Шоу, продължавайки да чете писмото.

— Не, продължил да следва плана си и инсценирал срутването на моста Довил-Хъдсън. После се върнал в кариерата и взривил заряди с черен барут, за да затвори входа й, след което имал достатъчно време, за да разтовари златото и да избяга през аварийната шахта.

— Как е щяло да стане, като тя е пълна с вода?

— Най-добре замисленият план продължава — отвърна Пит. — Аварийната шахта минава на по-високо ниво от дълбокия край на кариерата, където е започнало наводняването. Когато Маси отвлякъл „Манхатън лимитид“, пътят му за излизане е бил сух. Но след като взривил входа, ударните вълни отворили подземни пукнатини и водата нахлула в шахтата, като отрязала всякаква възможност за бягство, обричайки всички вътре на бавна и мъчителна смърт.

— Горките хора — каза Шоу. — Сигурно седмици наред са мръзнали от студ и глад.

— Интересно, как са се озовали на една маса Маси и Есекс, за да умрат заедно — изказа гласно разсъжденията си Пит. — Какво ли общо са намерили помежду си накрая?

Шоу вдигна фенерчето си, за да освети Пит.

— Кажете ми, господин Пит, сам ли сте тук?

— Да, водолазът, който беше с мен, се върна обратно.

— Изглежда, трябва да предположа, че договорът е у вас.

Пит загледа Шоу над ръба на вестника с неразгадаем поглед.

— Правилно предполагате.

Шоу извади ръката от джоба си и насочи към него 25-калибровия „Берета“.

— В такъв случай ще трябва да ми го дадете.

— За да го изгорите ли?

Шоу само кимна.

— Съжалявам — каза спокойно Пит.

— Мисля, че не разбирате напълно положението.

— Очевидното е, че вие имате пистолет.

— А вие нямате — заяви уверено Шоу.

Пит сви рамене.

— Да бе, хич не ми дойде наум да взема един.

— Ако обичате — договора, господин Пит.

— Който сварил, той преварил, господин Шоу.

Шоу изпусна дълга беззвучна въздишка.

— Вие спасихте живота ми, затова ще бъде много неетично да ви убия. Само че копието на договора означава далеч повече за моята страна от личните дългове между нас двамата.

— Вашето копие на борда на „Емприс ъв Айрланд“ е унищожено — каза бавно Пит. — Това тук принадлежи на Съединените щати.

— Възможно е, но Канада принадлежи на Англия. И ние нямаме намерение да се откажем от нея.

— Империята няма да остане вечна.

— Индия, Египет и Бирма — да не изброявам и останалите — никога не са били наши, за да ги бяхме запазили — поясни Шоу. — Докато Канада беше създадена и изградена от англичаните.

— Не помните историята си, Шоу. Първи бяха французите, а после англичаните. След вас дойдоха германци, поляци, скандинавци и дори американци, които се преселиха на север в западните провинции. Вашето правителство държеше юздите, като поддържаше мощна структура, ръководена от хора, които не са били нито родени, нито изучени в Англия. Същото се отнася и за страните във вашата Британска общност. Тукашното правителство и големите корпорации могат да бъдат управлявани от местни жители, но хората, които взимат главните решения, се изпращат от Лондон.

— Системата дава много добри резултати.

— Географията и разстоянието ще провалят системата в крайна сметка — рече Пит. — Никое правителство не може до безкрайност да управлява друго от хиляди километри разстояние.