Клайв Къслър - Нощно издирване

— Добре — каза той с дрезгав глас. — Хвърли заряди. Ще опитам.

След минута сержант Бентли спусна една чанта с пластични експлозиви. Колдуайлър внимателно напъха еластичните заряди в дълбоки сондажни отвори, нагласи детонаторите и направи знак да бъдат издърпани на повърхността. Когато и той самият се появи, Шоу го хвана подмишница и го отдалечи от входа на изкопа.

Колдуайлър се ужаси при вида на касапницата наоколо. От първоначалния отряд на Маклин само четирима мъже не бяха ранени, но пък продължаваха да поддържат ожесточена стрелба в гората.

Изведнъж от земята под тях се разнесе тътен и вентилационната шахта избълва облак прах. Колдуайлър веднага слезе обратно долу. Шоу го чу как кашля, но погледът му не можеше да проникне през вихрещата се пелена.

— Издържаха ли стените? — извика Шоу.

Отговор нямаше. Тогава почувства дръпване на въжето и започна като бесен да го дърпа. Вече чувстваше, че ръцете му отмаляват, когато се подаде посипаната с прах глава на Колдуайлър.

Уелсецът заговори неразбрано и накрая прочисти гърлото си:

— Успяхме! — рече задъхан той. — Проникнахме вътре. Побързайте, момчета, преди да са ви простреляли.

Маклин също беше там. Той се ръкува с Шоу.

— Ако не се видим отново, всичко най-хубаво.

— На теб също.

Сержант Бентли му подаде фенерче.

— Ще ви потрябва, сър.

Колдуайлър върза три въжета едно за друго, за да увеличи дължината.

— Това ще стигне до пода на кариерата — каза той. — Хайде, слизайте!

Шоу скочи в изкопа и започна да се спуска. По едно време спря за миг и погледна нагоре.

Прахът от взрива още не се бе слегнал и загрижените лица горе не се виждаха ясно.

На граничната линия хората на лейтенант Санчес продължаваха да залягат зад дървета и скали и поддържаха масирана стрелба към обраслото с гъсталаци дере. От откриването на огъня лейтенантът имаше един загинал и осем ранени. Куршум улучи и него, като мина през бедрото му. Той свали куртката си и превърза предната и задната дупки с долната си риза.

— Огънят им отслабва — отбеляза сержант Хупър, изплювайки парченца тютюн.

— Цяло чудо е, че все още има живи сред тях — каза Санчес.

— Само фанатични терористи се бият така ожесточено.

— Добре са обучени. Не мога да не им призная превъзходството. — Той замълча и се ослуша. После се почеса по ухото и се вгледа между два големи скални блока. — Слушай!

Хупър сбърчи чело.

— Моля, сър?

— Те спряха да стрелят.

— Сигурно е номер, за да ни заблудят.

— Не мисля така — каза Санчес. — Нареди да се преустанови стрелбата.

След малко над опустошената гора се настани странна тишина. После един мъж бавно се изправи от храсталаците, вдигнал високо оръжието си в ръка.

— Копеле! — измърмори Хупър. — Той е облечен с пълна бойна униформа.

— Сигурно я е купил от някоя разпродажба след войната.

— Самодоволен негодник!

Санчес се изправи на крака и нехайно си запали цигара.

— Отивам на проучване. Ако онзи вземе много да знае, виж му сметката.

— Стойте по-настрана, сър, за да имаме директна линия за стрелба.

Санчес кимна и тръгна напред. Спря на метър-два от сержант Бентли и го огледа. Видя опушеното му лице, мрежестата му каска със стърчащи от нея клонки и отличителните знаци на сержантския чин. По лицето на боеца нямаше и следа от страх. Тъкмо обратното — по него се разливаше широка усмивка.

— Добро утро ви желая, сър — поздрави го Бентли.

— Вие ли сте командващият?

— Не, сър. Ако обичате, последвайте ме. Ще ви заведа при него.

— Предавате ли се?

— Да, сър — кимна Бентли.

Санчес насочи оръжие.

— Добре, след вас.

Те закрачиха през оголените от куршуми клони на храстите и се спуснаха в дерето. Погледът на Санчес обхвана пръснатите тела и пропитата с кръв земя. Ранените го гледаха с безразличие. Правеха впечатление трима мъже, които изглеждаха невредими.

— Изравнете редицата, момчета! — нареди им строго Бентли.

Санчес се чувстваше объркан. Тия мъже не покриваха образа на терористите — поне на онези, които бе виждал или за които бе чувал.

Те приличаха на униформени войници, много дисциплинирани и обучени да водят битки. Бентли го заведе при двама мъже, разположени до една изкопана дупка в земята. Единият, който изглеждаше така, сякаш се бе въргалял в кал, за да рекламира перилни препарати, се бе навел над другия и срязваше пълния му с кръв ботуш. Излегнатият мъж вдигна поглед към приближаващия се Санчес и му се усмихна жизнерадостно.