Клайв Къслър - Нощно издирване

Пит си проправи път през конусовидните пънове и хвана Райли подмишница.

— Какво стана? — смънка Райли. — Защо изгаснаха лампите?

— Ти се сблъска с обратния край на един сталактит — отвърна Пит. — Твоята лампа се счупи, а моята я загубих.

Райли не повярва на лъжата. Той свали ръкавицата си и опипа лицето си.

— Ослепял съм — рече той бездушно.

— Нищо подобно.

Пит свали маската му и внимателно извади по-големите парчета стъкла. Кожата на главния водолаз беше толкова изтръпнала от ледената вода, че той не чувстваше никаква болка.

— Ама че гаден късмет! Точно на мен ли да се случи?

— Престани да се оплакваш. След няколко шева обезобразената ти муцуна ще бъде като нова.

— Извинявай, че изпортих нещата. Май дотук беше всичко.

— Ти се връщай.

— А ти?

— Не, аз продължавам.

— Колко въздух имаш?

— Предостатъчно.

— Не можеш измами печен професионалист, братле. Едва ли ти е останало достатъчно, за да стигнеш помощния екип. Продължиш ли, ще загубиш обиколния си билет за повърхността.

Пит завърза обезопасителното въже за един сталактит, след това усука с него ръката на Райли.

— Следвай плътно пътя с жълтите павета и си пази главата.

— Голям комедиант се оказа. Какво да съобщя на адмирала? Направо ще ме кастрира, като разбере, че съм те оставил тук.

— Кажи му — отвърна Пит с тънка усмивка, — че бързам да хвана влака.

Крачейки през влажната гора на щата Ню Йорк, ефрейтор Ричард Уилъпа се чувстваше съвсем като у дома. Пряк потомък на чинукски индианци от тихоокеанския северозападен район, той бе прекарал голяма част от младите си години в преследване на дивеч в дъждовните гори на щата Вашингтон и се бе усъвършенствал в умението да се приближава до пет-шест метра от дива сърна, преди животното да усети присъствието му и да побегне.

Опитът му се оказа от полза да разпознава следите от пресни човешки стъпки. Отпечатъците са на нисък човек, прецени той наум, обут в подобни на неговите военни ботуши, номер четирийсети. Влагата от мъглата още не се бе просмукала в отпечатъците — знак според набитото око на Уилъпа, че са стари не повече от половин час.

Следите идваха откъм гъсталака, стигаха до едно дърво и се връщаха обратно. На Уилъпа му стана забавно, когато видя струйката пара, която се издигаше от стъблото — някой беше излязъл от храста, беше се показал и бе побързал да се върне обратно.

Той се огледа от двете страни, но не видя никого от взвода си. Сержантът го бе изпратил напред да разучи обстановката и останалите още не го бяха настигнали.

Уилъпа предпазливо се покатери на един клон и погледна в храстите. От височината на удобната му позиция видя очертанията на глава и рамене, прегърбени над паднал ствол.

— Ей! — извика той. — Знам, че си там. Излез с вдигнати ръце!

В отговор Уилъпа получи поздрав от куршуми, които обелиха кората на дървото под него.

— Велики боже! — смотолеви ефрейторът от изумление. Никой не го бе предупредил, че може и да го прострелят!

Той се прицели с оръжието си, натисна спусъка и обсипа с куршуми гъсталака.

Стрелбата на хълма отекна силно през долината. Лейтенант Санчес грабна полевото радио.

— Сержант Райън, чувате ли ме?

Райън отговори почти моментално.

— Тук Райън, говорете, сър.

— Какво, по дяволите, става там?

— Настъпихме стършелово гнездо — отвърна рязко Райън. — Стана същинско меле. Вече дадох три жертви.

Санчес се смая от ужасната вест.

— Кой стреля по вас?

— Не са фермери със сопи. Изправени сме пред елитна част.

— Бъди по-ясен!

— Нападнаха ни някакви, които умеят адски добре да си служат с картечни пистолети.

— Лошо ни се пише — извика Шоу, навеждайки глава, за да се предпази от непрекъснатата стрелба, която отнасяше листата на клоните над него. — Те се приближават откъм гърба ни.

— Не са аматьори тия янки! — извика в отговор Маклин. — Изчакват удобен случай и ще ни избият половината.

— Колкото по-дълго изчакват, толкова по-добре.

Шоу допълзя до изкопа, където Колдуайлър и другите продължаваха да копаят като бесни, без да обръщат внимание на битката, която се водеше около тях.

— Има ли вероятност да проникнем вътре?

— Ние първи ще разберем, когато стигнем дотам — измърмори уелсецът. По лицето му се стичаше пот от тежките кофи с огромен скален блок. — Прокопахме почти двайсет и два метра. Нищо повече не мога да кажа.

Шоу се наведе отново, защото един куршум рикошира от скалния блок към Колдуайлър и отнесе тока на ботуша му.