Клайв Къслър - Нощно издирване

Вийон сам управлявал частния си самолет, а мадам Сарвьо била единствената пътничка на борда. Всички опити за връзка по радиото останали безуспешни.

Тъй като канадските ръководители на въздушното движение не предположили веднага, че двумоторният реактивен самолет „Албатрос“ е летял над територията на Съединените щати, часове били загубени в безплодно претърсване на района между Квебек и Отава. Едва когато от „Конкорд“ на „Ер Франс“ било съобщено за самолет, който летял хаотично на юг от Бермуда на 16 700 метра — 2 400 метра над максималната допустима височина, определена за Вийоновия „Албатрос“, се предприели опити за прихващане.

Реактивни самолети на Американските военноморски сили излетели от авионосеца „Кити Хок“, намиращ се близо до Куба. Пръв забелязал „Албатрос“ лейтенант Артър Ханкок и съобщил, че вижда мъж, който седи неподвижен пред командното табло. Той проследил самолета и го видял как почнал бавно и спираловидно да пада надолу и изчезнал в океана.

„Още нямаме твърдо обяснение за случая“, каза Иън Стоун, говорител на Канадските въздушни линии. „Единствената теория, която води до някакво смислено заключение, е, че мадам Сарвьо и господин Вийон са изпаднали в безсъзнание поради липса на кислород и че самолетът, включен на автопилот, се е отклонил на близо 5000 километра от курса, преди да изразходва горивото си и да падне.“ Претърсването не е довело до никакви следи от разбития самолет.

Министър-председателят Шарл Сарвьо се е уединил в мъката си и отказва всякакви коментари.

Ранна утринна мъгла обгърна долината на Хъдсън и намали видимостта до петдесетина метра. От отсрещната страна на хълма, до покрития вход на кариерата, Пит бе установил команден пост в къща на колела, взета назаем от съседния овощар. По ирония на съдбата нито той, нито Шоу знаеха месторазположението на другия, макар че ги разделяше само километър и половина гъсто обрасъл с растителност склон.

Пит се чувстваше преуморен от малкото сън и многото кафета. Копнееше за ободряваща чашка бренди, която да прочисти паяжината в съзнанието му, но знаеше, че подобно нещо щеше да е грешка. Колкото и примамливо да звучеше, той се опасяваше, че едно питие ще причини точно обратна реакция и ще забави мисловния му процес, а това беше последното нещо, от което се нуждаеше.

Той застана на вратата на подвижната къща и загледа как Никълъс Райли и водолазният екип от „Де Сото“ разтоварват екипировките си, а Глен Чейс и Ал Джордино се въртяха около тежка желязна решетка, набита в камениста част на хълма. Чу се пукот, когато те запалиха ацетиленовата горелка, последван от взрив от искри, докато синият пламък атакуваше ръждясалите пръчки.

— Не гарантирам, че отворът зад тази решетка е авариен изход — каза Джери Лубин. — Но поне сме на прав път.

Лубин беше пристигнал преди няколко часа от Вашингтон заедно с адмирал Сандекър. Работеше като минен консултант в Управлението за федералните ресурси; беше дребен, весел човек, с гърбав нос и остър поглед.

Пит го заговори:

— Открихме го точно там, където ти ни каза.

— Тренирано предположение — отвърна Лубин. — Ако бях главен инженер на мина, щях да направя изход точно там.

— Някой доста се е потрудил, за да не влизат вътре хора — обади се Сандекър.

— Това е фермерът, който навремето е притежавал земята тук.

Гласът беше на Хайди, която се надигна от едно от горните легла.

— Как се сдоби с тази информация? — попита Лубин.

— Една любезна редакторка стана от леглото на приятеля си, за да ми отвори файлове с местните вестници. Преди около трийсет години трима леководолази се удавили в шахтата. Две от телата изобщо не били намерени. Тогава собственикът запечатал входа, за да не стават нещастни случаи.

— Откри ли нещо за свличането на почвата?

— Абсолютно нищо. Всички архиви до хиляда деветстотин четирийсет и шеста година били унищожени от пожар.

Сандекър подръпна замислен брадата си.

— Интересно, колко ли навътре може да са стигнали ония клетници, преди да се удавят?

— Сигурно са влезли през главната кариера и са се задушили поради липса на въздух — изказа гласно мислите си Пит.

— Жертвите несъмнено са били водолази любители, необучени и недобре екипирани.

— Щях да съм по-доволен, ако имаше по-лесен начин за влизане.

— Вентилационната шахта е такава възможност — каза Лубин.

— Естествено! — възкликна Сандекър. — Всяка подземна мина има нужда от вентилационна шахта.