Клайв Къслър - Нощно издирване

— Не споменах за нея преди, защото ще ни отнеме цяла вечност да я открием в тази мъгла. Освен това, когато една мина се затваря, порталната рамка за въздух се запълва и покрива, защото винаги има опасност да мине случайно я крава, я човек, особено дете, да пропадне вътре и да изчезне.

Лицето на Пит просветна.

— Имам чувството, че точно там ще намерим нашия приятел Брайън Шоу.

Лубин му хвърли питащ поглед.

— Кой е той?

— Съперник — отвърна Пит. — И той като нас има същото огромно желание да проникне в този хълм.

Лубин рязко сви рамене.

— Е, не му завиждам. Да се копае в портална шахта с ширината на човешки рамене е робски труд.

Лубин нямаше да влезе в спор с англичанина.

Един от хората на лейтенант Маклин буквално се препъна и падна върху бразда в земята, която криеше вентилационната шахта. От полунощ парашутистите трескаво работеха, за да разчистят пълния с чакъл проход. Хвърляха непосилен труд. Само един мъж можеше да копае в тясното пространство. Хлътването беше постоянна опасност. Откраднатите без много замисляне кофи от съседната овощна градина се пълнеха и изкарваха на повърхността с въжета. Там биваха изпразвани и спускани обратно за поредния товар. Работещият на тъмно копаеше бързо и неуморно с всички сили. Когато почувстваше, че ще падне от изтощение, бързо биваше сменяван с друг. Копаенето не спираше нито за миг.

— На каква дълбочина сме? — попита Шоу.

— На около дванайсет метра — отвърна Колдуайлър.

— Колко още остават?

Уелсецът сбърчи замислен вежди.

— По моята преценка трябва да стигнем до главната кариера след още четирийсетина метра. Но докъде е запълнена шахтата, това не мога да кажа. Може да проникнем в кариерата след още един метър, а може и след последния сантиметър.

— Готов съм да приема първото предположение — обади се Маклин. — Тази мъгла няма да може да ни прикрива повече.

— Има ли някакви следи от американците?

— Само шума от превозни средства някъде оттатък хълма.

Шоу запали още една от специално поръчаните си цигари. Беше последната.

— Мислех, че вече ще са прехвърлили хълма.

— Ще бъдат много сърдечно посрещнати, когато се появят — отбеляза развеселен Маклин.

— Чувал съм, че американските затвори са претъпкани — измърмори Колдуайлър. — Хич не ми се прекарва остатъка от живота в някой от тях.

Шоу се усмихна.

— Колко му е на човек с твоя опит да си прокара тунел за бягство.

Колдуайлър изтръска пепелта от лулата си.

— Никак не е забавна такава мисъл. Макар че, ако говорим сериозно, не мога да се начудя какво всъщност правя тук.

— Дойде по желание като всеки от нас — каза Маклин.

Шоу изпусна дълбоко дим.

— Ако живееш достатъчно дълго, за да се завърнеш в Англия, министър-председателят ще те закичи с медал.

— Само заради изваждането на къс хартия?

— Този къс хартия е важен много повече, отколкото ще узнаеш някога.

Малък конвой от бронирани военнотранспортни самолети намалиха ход и спряха. Един офицер с бойно облекло скочи от челното превозно средство и подаде команда. Поток от морски пехотинци с автоматични оръжия в ръка се изля на земята и започна да се групира на взводове.

Офицерът, с набито око за висшестоящи началници, тръгна право към адмирала.

— Адмирал Сандекър?

Лицето на Сандекър леко просветна от факта, че го разпознаха.

— На вашите услуги.

— Лейтенант Санчес. — Ръката му светкавично се вдигна за отдаване на чест. — Трето разузнавателно поделение на морската пехота.

— Приятно ми е да се запознаем — отвърна на поздрава Сандекър.

— Нямам ясни заповеди за нашето разгръщане.

— С колко хора разполагате?

— С три взвода. Общо четирийсет души с мен.

— Добре. Единият взвод да обгради самия район, другите два да патрулират гората около хълма.

— Тъй вярно, сър!

— И още нещо, лейтенант. Ние не знаем какво ни очаква. Предупредете хората ви да действат внимателно.

Сандекър се обърна и тръгна към аварийната шахта. Вече бе срязана и последната пръчка на решетката. Водолазният екип стоеше в готовност да прониже сърцето на хълма. Странна тишина бе обгърнала всички. Гледаха черния отвор така, сякаш виждаха злокобна врата към ада.

Пит бе облякъл водолазен костюм и пристягаше ремъците на бутилките за сгъстен въздух. След като се увери, че всичко е на място, кимна на Райли и водолазния екип.

— Готово. Хайде да започнем нощно издирване.

Сандекър му хвърли неразбиращ поглед.