Клайв Къслър - Нощно издирване

— Кога ще ги получа? — попита Сарвьо.

— Ще ви изпратя указанията за мястото, където се намират, след като се озова благополучно някъде далеч от вас.

— Каква е моята застраховка? Как да ви вярвам, че няма да почнете да ме изнудвате?

Глай се засмя дружелюбно.

— Никаква, изобщо никаква.

— Вие сте отрепка — изсъска гневно Сарвьо. — Вредител на земята.

— А вие да не би да сте цвете? — озъби му се Глай. — Стояхте с цялата си непорочност и наблюдавахте как отнех живота на политическия ви съперник и измамната ви жена. А после имахте наглостта да платите за тази работа с държавни пари. Вие смърдите дори повече от мен, Сарвьо. По-голямата част от сделката беше ваша. Така че спестете си обидите и проповедите за пред огледалото.

Сарвьо се разтрепери и вътрешно закипя от гняв.

— А сега изчезвайте… изчезвайте от Канада.

— С удоволствие.

Сарвьо успя да се овладее.

— Сбогом, господин Глай. Нищо чудно да се срещнем в ада.

— Та ние вече го сторихме — измърмори Глай.

Той заключи куфарите, понесе ги навън и се качи в самолета. Докато пилотът рулираше до края на пистата, Глай се отпусна на кресло в пътническата кабина и си наля питие.

Не е лошо, размисли се той, трийсет милиона гущери и реактивен самолет. Нищо по-хубаво от това, да се измъкнеш със стил.

Телефонът на барчето иззвъня. Беше пилотът.

— Готови сме за излитане. Сега ще ми дадете ли инструкции за полета?

— Насочете се на юг към Съединените щати. Летете ниско, за да избегнете радарите. На сто и шейсет километра над границата намалете скоростта и дайте курс към Монсерат.

— Изобщо не съм чувал за него.

— Това е един от Подветрените острови в Малките Антили, на изток от Пуерто Рико. Събуди ме, като наближим.

— Приятни сънища, шефе!

Глай се отпусна в креслото, без да си направи труда да закопчее предпазния колан. В този момент се чувстваше безсмъртен. Усмихна се, когато видя през прозореца силуетите на двама души на фона на светлините от хангара.

Сарвьо излезе глупак, помисли си той. Ако беше на мястото на министър-председателя, щеше да сложи или бомба в самолета, или да повреди нещо, за да катастрофира, или може би да нареди на военновъздушните сили да го свалят. Последното беше все още вероятно, макар и малко.

Бомба обаче нямаше и всички уреди бяха проверени от носа до опашката.

Той беше успял. Беше напълно свободен.

Когато самолетът набра скорост и се загуби в дъждовната нощ, Сарвьо се обърна към Фин.

— Как ще стане?

— С автоматичния пилот. Веднъж включи ли се, самолетът ще започне много леко да се издига. Висотомерите са настроени да отчитат височина не повече от 3 300 метра. Системите за херметизация и за кислород при авария няма да се задействат. Докато пилотът разбере, че има някаква нередност, ще бъде много късно.

— А няма ли да може да изключи автопилота?

Фин поклати глава.

— Веригата е пренастроена. Ако ще и с брадва да разбие уреда, пак няма да постигне нищо. Ще му бъде невъзможно да овладее отново самолета.

— Значи те ще загубят съзнание от липса на кислород.

— И накрая ще паднат в океана, като свърши горивото.

— Но може да паднат и на суша.

— Рискът е пресметнат — поясни Фин. — Като взехме предвид какво разстояние изминава самолетът с пълни резервоари и предположихме намерението на Глай да отлети възможно най-далеч, преди да кацне, вероятността да паднат във вода е осем на едно.

Сарвьо се замисли за миг, после попита:

— А материалите за пресата?

— Написани са и чакат да бъдат предадени на телеграфните агенции.

Инспектор Фин разтвори чадър и двамата се запътиха към лимузината на министър-председателя. Във вдлъбнатините на пътеката за рулиране се бяха образували локви. Един от помощниците на Фин загаси осветлението на хангара и пистата.

Сарвьо спря до колата и вдигна поглед към небето, заслушан как и последният звук от бръмченето на самолетните двигатели се стопи в дъжда.

— Жалко, че Глай никога няма да разбере как беше надхитрен. Положително щеше да го оцени.

На следващата сутрин по международните телеграфни агенции бе разпространено следното съобщение:

Отава, 10 юни (специален репортаж)

Самолет, в който са пътували Даниел Сарвьо и Анри Вийон, се разби тази сутрин е Атлантическия океан на 200 мили североизток от Кайен, Френска Гвиана.

Съпругата на канадския министър-председател и кандидатът за президент на наскоро получилата независимост провинция Квебек излетели снощи от Отава на път за Квебек Сити и след като не кацнали според тяхното разписание, бил даден сигнал за тревога.