Клайв Къслър - Нощно издирване

— Не е ли близко до ума? След като умреш, аз ще заема мястото ти и аз, а не ти, ще стана новият президент на Квебек.

Минаха пет секунди, преди смайващото изказване да проникне в съзнанието на Вийон.

— За бога, това е лудост!

— Лудост ли? Нищо подобно. Находчив ум, бих го нарекъл.

— Никога няма да успееш с този налудничав план.

— О, вече успях. — Глай говореше спокойно, разговорливо. — Как мислиш, че влязох през входната врата на Жюл Герие, минах покрай телохранителя му, за да се кача в спалнята и да го убия? Сядах зад бюрото ти, приемах повечето от приятелите ти, обсъждах с Шарл Сарвьо политическите ни различия, явявах се в Камарата на общините. Ха! Дори спах със съпругата ти и с любовницата ти ей тук, на предната седалка.

Вийон беше зашеметен.

— Не е вярно… не е вярно… не и с жена ми.

— Да, Анри, самата истина е. Мога да ти опиша анатомията й, като започна с…

— Стига! — изкрещя Вийон. Той натисна спирачките и извъртя кормилото надясно.

Орисниците обърнаха гръб на Вийон. Гумите не успяха да зацепят влажната земя и не се получи нищо от онова, което очакваше и на което се надяваше. Центробежната сила от яростното движение не успя да изхвърли тялото. Вместо това колата се заплъзга бавно в лениви кръгове.

Запазвайки равновесие, с леко изместен прицел, Глай натисна спусъка.

44-калибровият куршум на магнума пръсна ключицата на Вийон и излетя през предното стъкло.

От устата на Даниел се изтръгна вик, после замря от сподавен от ужас плач.

Колата постепенно спря върху мократа трева отстрани на пътя. Ръцете на Вийон рязко пуснаха кормилото. Той отметна глава върху облегалката на седалката, притисна силно зеещата рана и стисна зъби от болка.

Глай слезе от колата и отвори шофьорската врата. Изблъска грубо Вийон до Даниел и седна зад кормилото.

— Аз ще продължа нататък — озъби се той и заби дулото на револвера в подмишницата на Вийон. — И не хитрувай повече!

На Даниел й се стори, че цялата горна половина от рамото на Вийон е изхвръкнала. Тя извърна глава и повърна във вратата.

Глай направи обратен завой и излезе на пътя. След осемстотин метра фаровете на колата осветиха огромен, боядисан в жълто булдозер. До него се виждаше изкопан ров, дълбок три метра и широк около пет метра. От другата му страна се издигаше висока купчина пръст. Докато Глай караше покрай ръба, Даниел видя, че на дъното на рова лежи дълга циментова тръба. После отминаха смълчана редица от фургони и земекопачни съоръжения. Канцеларията на инженера — очукана, стара каравана — беше тъмна и празна. Строителната бригада се бе разотишла.

Глай продължи по-нататък, където бе започнало зариването на новия отводнителен тръбопровод. Удари спирачки и започна да преценява ъгъла на наклона към покрива на тръбата. После запали двигателя и подкара мерцедеса към изкопа.

Предната броня на колата се удари в заобления цимент и пръсна искри. Задницата се извъртя и колата легна на едната си страна, с фарове, сочещи под лек ъгъл нагоре.

Глай извади от джоба на якето си два чифта белезници. Сложи единия на лявата ръка на Вийон и го стегна за кормилото. С другия чифт повтори същото и с Даниел.

— Какво ще правите? — попита със сипкав глас Даниел.

Той се обърна да я погледне. Гарвановочерната й коса беше разчорлена, красивите черти на лицето й бяха оплескани с кървави сълзи. В очите приличаше на кошута, парализирана от страх.

По лицето му се разля противна усмивка.

— Ами закопчавам теб и любовника ти, за да прекарате вечността заедно.

— Няма причина да убиваш нея — обади се Вийон, едва издържайки на болката. — За бога, освободи я!

— Съжалявам — отвърна коравосърдечно Глай. — Тя е част от сделката.

— Каква сделка?

Глай тръшна вратата и тръгна по полегатия насип. Изкачи го бързо и изчезна в тъмнината. След няколко минути се чу шум от тежък дизелов двигател, приведен в действие.

Двигателят започна да се напряга така, сякаш работеше под тежък товар. Гърленият рев на ауспуха ставаше все по-близък и след малко от ръба на изкопа се подаде огромен сребърен кош. Изведнъж той се наклони надолу и изсипа върху покрива на мерцедеса три и половина кубически метра пръст.

Даниел нададе пронизителен вик.

— О, света Богородице… той ще ни зарови живи… о, недейте, моля ви, недейте!

Глай бездушно пренебрегна жалната молба и върна назад кофата на товарачната машина, за да загребе отново пръст. Той познаваше положенията на всеки лост, беше наясно с предназначенията им и как да ги задейства. В продължение на две нощи се бе упражнявал, запълвайки части от изкопа с такава вещина, че работниците на обекта изобщо не забелязаха засипаните между смените им нови шест метра от тръбопровода.