Клайв Къслър - Нощно издирване

Даниел се мъчеше яростно да свали гривната на белезниците си. Плътта на китката й се сряза бързо на кървави ивици.

— Анри! — Този път викът й прозвуча като сподавено скимтене. — Не ме оставяй да умра, да умра така.

Вийон като че ли не я чуваше. Той знаеше, че само секунди го делят от смъртта поради загубата на кръв.

— Странно — промълви той. — Странно е, че последният човек, който ще умре за свободата на Квебек, съм аз. Мислил ли е някой, че… — Гласът му замря.

Колата беше вече покрита почти цялата. Виждаха се само част от счупеното предно стъкло, емблемата с триъгълна звезда и един фар.

До ръба на изкопа се доближи една фигура и застана в светлината на фара. Не беше Фос Глай, друг беше. Мъжът погледна надолу. Той бе потънал в дълбока скръб, по бузите му блестяха сълзи.

В първия момент Даниел се втренчи ужасена в него. Лицето й стана призрачно бяло. После тя допря свободната си ръка в стъклото с умоляващ жест. И едва тогава в очите й се появи проумяващ поглед и устните й изрекоха безмълвно: „Прости ми!“.

Кофата се наклони отново, изсипа пръстта и затрупа докрай колата.

Изкопът бе напълнен до нивото на земята и шумът от изгорелите газове на товарачната машина заглъхна в нощта.

Едва тогава потъналият в скръб Шарл Сарвьо се обърна и бавно се отдалечи.

Летището край Лак Сейнт Джоузеф, разположено навътре сред хълмовете на североизток от Квебек Сити, беше едно от няколкото на Кралските канадски военновъздушни сили, закрито поради орязания бюджет. Дългата три километра писта беше забранена за пътнически самолети, но продължаваше да се ползва от военните за обучение и за аварийни кацания.

Самолетът на Анри Вийон стоеше пред порутен метален хангар. До него бе спряла цистерна за гориво и двама мъже с дъждобрани правеха предполетни проверки. В канцеларията на хангара стояха Шарл Сарвьо и инспектор Фин и мълчаливо наблюдаваха процедурите през един зацапан прозорец. Лекият дъжд сега се бе превърнал в пороен и течеше през разядения на десетки места покрив на хангара.

Фос Глай лежеше изтегнат удобно върху едно одеяло. Беше скръстил ръце под тила и изобщо не обръщаше внимание на водата, която се стичаше до него върху циментовия под. Гледаше в металните греди на тавана и по лицето му беше изписано самодоволство, граничещо дори с блаженство.

Нямаше и помен от маскировката му на Вийон — сега бе отново той. Навън пилотът скочи от крилото на земята и с лек тръс стигна до хангара. Надникна през вратата на канцеларията и съобщи:

— Ние сме готови.

Глай се надигна до седнало положение.

— Какво открихте?

— Нищо. Проверихме всяка система, всеки квадратен сантиметър, дори качеството на горивото и маслото. Никой не е пипал нищо. Всичко е точно.

— Добре, палете двигателите.

Пилотът кимна и тръгна приведен под дъжда.

— Е, господа — каза Глай. — Аз потеглям.

Сарвьо безмълвно кимна на инспектор Фин. Полицаят постави два големи куфара върху работната маса и ги отвори.

— Трийсет милиона употребявани канадски долара — каза Фин с напълно безизразно лице.

Глай извади от джоба си бижутерски окуляр и започна да преглежда наслуки пачките банкноти. След десетина минути прибра обратно окуляра и затвори куфарите.

— Не се шегувахте, като казахте „употребявани“ банкноти. Повечето от тях са толкова изтъркани от носене в портфейл, че дори едва се разчитат номинациите им.

— За ваше сведение — сопна му се Фин, — не беше лесна работа да се събере такава сума от употребявани банкноти за толкова кратко време. Надявам се да ги сметнете за годни.

Глай се доближи до Сарвьо и му подаде ръка.

— Добре се работи с вас, господин министър-председател.

Сарвьо не отвърна на жеста му.

— Радвам се, че успяхме навреме да използваме измамата.

Глай сви рамене и прибра празната си ръка.

— Знае ли човек? Може би от мен щеше да стане адски добър президент, по-добър дори и от Вийон.

— Чист късмет, че не станахте — рече Сарвьо. — Ако инспектор Фин не знаеше точното местонахождение на Анри, когато вие най-безочливо нахълтахте в кабинета ми, сигурно никога нямаше да бъдете задържан. При това положение дълбоко съжалявам, че няма да ви видя увиснал на бесилото.

— По тази причина се застраховах, като запазих всички доказателства — заяви с презрение Глай. — Хронологичен дневник на действията ми от името на „Свободното квебекско общество“, магнетофонни записи на разговорите ми с Вийон, видеозаписи на жена ви в безсрамни пози с вашия министър на външните работи. Все неща, от които стават огромни скандали. Бих казал, че това е честна размяна за живота ми.