Клайв Къслър: Нощно издирване

— Ако Канада напусне Британската общност, същото може да стори и Австралия или Нова Зеландия, дори Шотландия и Уелс. Няма нищо по-обезпокояващо от това.

— Кой може да каже къде ще бъдат националните граници след хиляда години. Да не говорим пък кой ли изобщо се интересува от това.

— Аз се интересувам, господин Пит. Моля, дайте ми договора.

Пит не отговори, но извърна глава и се заслуша. В един от тунелите отекнаха слаби гласове.

— Вашите приятели ме проследиха във вентилационната шахта — каза Шоу. — Времето изтече.

— Убиете ли ме, те пък ще убият вас.

— Простете ми, господин Пит. — Дулото на пистолета сочеше право между очите на Пит.

Оглушителен, звънлив трясък раздра смълчания сумрак на пещерата. Не беше острият пукот на изстрел от малкия „Берета“, а много по-гръмкият ек на 7.63-милиметров автоматичен „Маузер“. Главата на Шоу се отметна на една страна и той се свлече на стола.

Пит погледна тлеещата дупка в средата на вестника, после стана на крака, остави маузера на масата и настани Шоу в легнало положение на пода.

В този момент Джордино, вдигнал картечен пистолет пред себе си, нахлу през вратата като разярен бик. Той рязко се закова на място и зяпна с уста при вида на спортната шапка, щръкнала на главата на Пит. После видя и Шоу.

— Мъртъв ли е?

— Куршумът ми одраска черепа му. Той е жилаво старче. Нищо чудно след тежко главоболие и няколко шева отново да се втурне по петите ми.

— Къде намери оръжие?

— Взех го назаем от него. — Пит посочи мумията на Клемънт Маси.

— А договора? — попита нетърпеливо Джордино.

Пит извади от страниците на вестника голям лист хартия и го доближи до водолазната лампа.

— Ето го Северноамериканският договор — съобщи той. — Като се изключи една овъглена дупка между параграфите, той е четлив както в деня на подписването му.

Президентът на Съединените щати се разхождаше нервно по килима в преддверието на Канадския сенат. Лицето му издаваше, че е обзет от мрачно предчувствие. Влязоха Алън Мърсиър и Харисън Мун и застанаха мълчаливи до вратата.

— Някакви вести? — попита президентът.

Мърсиър поклати глава.

— Никакви.

Мун изглеждаше напрегнат и измършавял.

— Последното съобщение от адмирал Сандекър сочи, че Пит вероятно се е удавил в кариерата.

Президентът сграбчи Мърсиър за рамото, сякаш искаше да вземе сили от него.

— Нямах право да очаквам невъзможното.

— Рисковете си заслужаваха — каза Мърсиър.

Президентът не можа да прогони обзелия го силен ужас.

— Всяко извинение за провал кънти на кухо.

— Министър-председателят и генерал-губернаторът пристигнаха в Сената, господин президент — каза появилият се държавен секретар Оутс. — Министрите вече са тук и чакат.

Израз на поражение помрачи очите на президента.

— Явно, че времето изтече, господа. Както нашето, така и на Съединените щати.

Високата 88 метра кула — Пийс Тауър — оформяща централния блок на сградата на Парламента, гледана от прозорците на Шинлети ВТОЛ, ставаше все по-широка, докато самолетът правеше завой към летището на Отава.

— Ако въздушното движение не се окаже много натоварено — предположи Джак Уеслър, — след пет минути ще сме кацнали.

— Зарежи летището — каза Пит. — Приземи ни върху тревната площ пред Парламента.

Уеслър отвори широко очи.

— Не мога да направя това. Ще си загубя разрешителното за пилотиране.

— Тогава ще те успокоя. — Пит извади стария маузер от пътната чанта на Есекс и пъхна дулото му в ухото на Уеслър. — А сега ни приземи.

— Ама нали ако… ако ме застреляте, ще се разбием — запелтечи пилотът.

— Кому си притрябвал? — усмихна се ледено Пит. — Аз имам повече летателни часове от теб.

С лице по-бяло от платно, Уеслър започна да снижава.

Група туристи, които правеха снимка на полицай от Кралската канадска полиция, вдигнаха лица при звука на самолетните двигатели и бързо се пръснаха настрани. Пит остави оръжието си върху седалката, отвори вратата и скочи, преди колелата да докоснат тревата.

Шмугна се сред скупчените зяпачи толкова бързо, че даже изуменият полицай не успя да го спре. Входът на високата Пийс Тауър беше задръстен с кордони от туристи, които чакаха да зърнат президента. Пит си проби път, без да обръща внимание на виковете на охраняващите полицаи.

След като се озова в мемориалната сграда, за миг се обърка накъде да тръгне. Две дузини кабели се виеха по пода.

Той ги проследи наслуки, знаейки, че те свършват във видеокамерите, които записваха президентската реч. Почти стигна до вратата на камарата на Сената, когато един полицай, на ръст като малка планина, в аленочервена церемониална туника, му препречи пътя.