Клайв Къслър - Нощно издирване

— Излезе прав — каза Чейс. — Идва точно по същото време.

Никой не продума, докато звукът се приближаваше, после се разнесе дрънчене на камбана и пухтенето на изпусната пара. Звуците бяха погълнати за миг от нов силен гръм. По-късно Чейс се кълнеше, че почувствал как времето спряло.

В същия миг от завоя се зададе светлина и лъчите й, странно изкривени от дъжда, паднаха върху тях. Тримата стояха на място и всеки виждаше жълтеникавото отражение върху лицата на другите.

После отправиха погледи напред и както не можеха да повярват, така и бяха сигурни, че това не е измама и плод на въображението им. Джордино се обърна да заговори Пит и с удивление го видя да се усмихва — усмихваше се на разширяващата се силна светлина.

— Не се движете — каза Пит с невероятно спокойствие. — Обърнете се, затворете очи и ги покрийте с ръце, за да не ви заслепи светлината.

Инстинктът им подсказа да направят точно обратното. Чувството за самосъхранение, подтикващо ги да побегнат или поне да се проснат по корем на земята, се преборваше с будните им сетива. Единствената им връзка със смелостта беше твърдият глас на Пит.

— Спокойно… спокойно. Бъдете готови да отворите очи, когато извикам.

Господи, какво изопване на нервите!

Джордино се напрегна в очакване на удара, който щеше да смаже плътта и костите му и да ги пръсне като призрачен фонтан от тъмночервено и бяло. Реши, че ще се мре и край!

Оглушително дрънчене ги заля и щурмува тъпанчетата им. Имаха чувството, че са били захвърлени в някакъв особен вакуум, където разумното мислене на двайсетия век загубва всяко практическо значение.

После, като с магическа пръчка, необяснимото явление отмина над главите им.

— Сега! — изкрещя Пит сред грохота.

И тримата свалиха ръце и отвориха очи, изчаквайки ги да привикнат на мрака.

Светлината вече се отдалечаваше по изоставения коловоз, тракането на вагоните постепенно заглъхваше. Те ясно видяха как в средата на светлината, на метър и половина от земята, се очерта черен правоъгълник. Прехласнати, те го проследиха с погледи, докато се смаляваше в далечината, после заизкачва наклона към моста, където угасна и съпътстващото го тракане замря в бурята.

— Какво, по дяволите, беше това? — измърмори накрая Джордино.

— Един стар преден прожектор на локомотив и един усилвател — отвърна Пит.

— А, така ли? — скептично изръмжа Джордино. — И как така се носят по въздуха?

— Висят на електрическата жица на старите телеграфни стълбове.

— Ех, да можеше да има някакво логично обяснение — заклати тъжно глава Чейс. — Никак не обичам да виждам как се развенчават хубавите свръхестествени легенди.

Пит посочи с ръка небето.

— Продължавай да гледаш. Легендата ти ще се върне всеки момент.

Те се скупчиха около най-близкия телеграфен стълб и вдигнаха погледи към тъмнината. След минута оттам се зададе черна форма и се плъзна безшумно по въздуха над главите им. После се сля отново с тъмнината и изчезна.

— Здравата ми изкара акъла — призна Джордино.

— Откъде идва това чудо? — попита Чейс.

Пит не му отговори веднага. В същия миг една светкавица в далечината го освети и разкри замисления израз на лицето му.

След това той каза:

— Знаете ли какво си мисля?

— Не, какво?

— Мисля си, че ни трябва по една чаша кафе и парче горещ ябълков пай.

Когато почукаха на вратата на Ансъл Магий, и тримата приличаха на удавени плъхове. Едрият скулптор сърдечно ги покани да влязат и пое мокрите им връхни дрехи. Докато Пит ги представяше един на друг, Ани Магий се шмугна в кухнята и се залови енергично да прави кафе и пай, само че този път — черешов.

— Какво, господа, ви е накарало да излезете в противна нощ като тази? — подхвана разговора Магий.

— Бяхме на лов за призраци — отвърна Пит.

Магий присви очи.

— Имахте ли късмет?

— Може ли да говорим за това в канцеларията на гарата?

— Разбира се, разбира се — закима любезно Магий. — Хайде, елате.

Не стана нужда Магий да бъде дълго увещаван да достави удоволствие на Чейс и Джордино с историята на канцеларията и някогашните й обитатели. Докато разказваше, той накладе огън в тумбестата печка. Пит седеше мълчалив зад старото извито бюро на Сам Хардинг. Знаеше вече историята и сега умът му беше другаде.

Магий тъкмо показваше куршума в шахматната дъска на Хайрам Мийчъм, когато Ани влезе с поднос с чаши и чинии.

След като и последната троха от пая беше погълната, Магий вдигна поглед към Пит.