Клайв Къслър - Нощно издирване

Всички се струпаха край бордовата ограда, заплеснати по „Леско“, и се питаха какво ли е предназначението му. Изведнъж, като добавка към почудата им, капакът на един от люковете му се отвори с трясък и оттам се показа глава, чиито подпухнали очи измериха с поглед удивените зяпачи.

— Къде, по дяволите, е Пит? — изкрещя нашественикът.

— Тук съм! — извика в отговор Пит.

— Познай какво намерих!

— Друго шише с лекарство против ухапване от змия в леглото.

— Как позна? — разсмя се Сам Куейл.

— Ласки с теб ли е?

— Долу е, подготвя механизмите за работа в плитки води.

— Поели сте риск, като сте пътували вътре през целия път от Бостън дотук.

— Сигурно, но пък спестихме време, като активизирахме електронните системи по време на полета.

— Кога най-рано ще бъдете готови да се спуснете под вода?

— След един час.

До Джордино застана Чейс и го попита:

— Какво е това механично изчадие?

— Ако знаеше колко струва — отвърна Джордино с невъзмутима усмивка, — нямаше да го наричаш с такова противно име.

Три часа по-късно „Леско“ запълзя бавно по речното дъно, а горните му люкове къдреха водата на три метра под повърхността й. Напрежението вътре едва се издържаше, когато корпусът му минаваше опасно близо до назъбените парчета на моста.

Пит не откъсваше очи от видеомониторите, докато Бил Ласки маневрираше подводния апарат срещу течението. Зад него Куейл, с поглед към таблото на системите, бе съсредоточил вниманието си върху детекторните показания.

— Някаква видимост на цел? — попита за четвърти път Пит.

— Никаква — отвърна Куейл. — Разширих лъча, за да покрие двайсетметрова пътека на дълбочина сто метра, но отчитам единствено дънния пласт.

— Започнахме доста далеч от мястото — каза Пит и заговори на Ласки: — Завърти апарата, за да мине още веднъж.

— Приближавам се под друг ъгъл — потвърди Ласки и ръцете му заиграха по бутоните и превключвателите на командното табло.

Още пет пъти „Леско“ си проправя път между потъналите останки. На два пъти чуха как корпусът му се отърка в тях. Пит напълно съзнаваше, че ако тънката му обвивка се пробиеше, него щяха да обвинят за потъването на плавателния съд, струващ шестстотин милиона долара.

Куейл като че ли беше имунизиран срещу излагане на опасности. Беше бесен, че уредът му продължава да бъде ням. Най-много се ядосваше на себе си, като смяташе, че грешката е негова.

— Сигурно има някаква неизправност — смънка той под носа си. — Досега трябваше да се е появила цел.

— Можеш ли да разбереш проблема? — попита Пит.

— Не, дявол го взел! — рязко отвърна той. — Всички системи работят нормално. Вероятно съм допуснал грешка в изчисленията, когато препрограмирах компютрите.

Очакванията за бързото откриване на целта започнаха да се стопяват. Разочарованието се подсилваше от напразните надежди и мрачните предчувствия. В следващия момент, докато се обръщаха за поредно минаване през мрежата за търсене, речното течение блъсна незащитената площ на десния борд на „Леско“ и запрати кила му в калната плитчина. Ласки сръчно заработи с механизмите за управление, но едва след половин час подводният съд бе изваден от калта.

Пит тъкмо започна да дава нови координати за нов курс, когато по високоговорителя за свръзки се разнесе гласът на Джордино.

— „Де Сото“ вика „Леско“. Чувате ли ме?

— Говори! — тросна му се Пит.

— Ама вие, момчета, сте много мълчаливи.

— Няма за какво да съобщаваме.

— Най-добре е да пуснете кепенците. Задава се силен буреносен фронт. Чейс иска да обезопаси нашето електронно чудо, преди вятърът да ни е подхванал.

Пит не обичаше да отстъпва, но разбра, че е безсмислено да продължава. Времето бе изтекло. Дори в следващите няколко часа да се натъкнеха на влака, беше съмнително дали спасителният екип щеше да намери и извади вагона, в който е пътувал Есекс с договора, преди началото на обръщението на президента към парламента.

— Добре — каза той. — Пригответе се да ни приемете. Приключваме работата.

Джордино стоеше на командния мостик и клатеше глава към тъмните облаци, които се струпваха над кораба.

— Над този проект тегне проклятие още от самото начало — промълви той мрачно. — Не ни стигнаха другите проблеми, ами сега и лошо време ни дойде на главата.

— Някой там горе просто не ни харесва — каза Чейс, сочейки небето.

— Значи хулиш Бога, езичник такъв! — пошегува се чистосърдечно Джордино.