Клайв Къслър - Нощно издирване

— Помислих си, че може би… може би не искаш да се срещаме повече.

— Откъде ти хрумна подобна мисъл?

— Ами последния път в селската къща…

— Какво е станало? — попита той невинно.

— Тогава не беше особено сърдечен.

Той наклони леко глава, напрягайки се да си спомни. Нищо не изплува в съзнанието му и той сви рамене, приемайки думите й за женска докачливост.

— Извинявай, кой знае какво ми е било на главата.

Той насочи самолета над широко, стръмно крайбрежие и включи на автопилот. После се усмихна.

— Хайде, ще ти се реванширам.

Пътническата кабина се простираше на дванайсет метра до тоалетната. В нея имаше четири кресла и един диван, дебел килим, напълно заредено мокро барче и маса за хранене. Вийон отвори вратата на частното спално отделение и се поклони на широкото два персона легло.

— Съвършеното любовно гнездо — каза той. — Уединено, съкровено и скрито от любопитните погледи.

През прозорците нахлуваше слънчева светлина и обливаше спалните завивки. Даниел се изправи, когато Вийон се приближи с тихи стъпки и й подаде питие.

— Тук няма ли закон, забраняващ това? — попита тя.

— Какво ще кажеш за секс на хиляда и петстотин метра?

— Не — отвърна тя между две глътки „Блъди Мери“. — Нима ще оставиш самолета да кръжи два часа, без да има някой в пилотската кабина?

— Значи ми отказваш?

Тя се просна изкусително по гръб върху широкото легло.

— Вече виждам заглавията във вестниците: „Новият президент на Квебек хванат в летящ публичен дом“.

— Още не съм президент — разсмя се Вийон.

— След изборите ще бъдеш.

— Те са чак след шест месеца. Много неща могат да се случат дотогава.

— Анкетите сочат, че ти си печелившият кандидат.

— А Шарл какво казва?

— Той вече нищо не говори по тия въпроси.

Вийон седна на леглото и леко прокара пръст по корема й.

— Сега, след като парламентът му връчи вот за недоверие, властта му се изпари. Защо не го напуснеш? Нещата ще станат по-лесни за нас.

— По-добре е да остана на негова страна още малко. Все още има доста неща да науча за значението на Квебек.

— В тази връзва искам да ти кажа, че има нещо, което ме безпокои.

Тя се обърна неспокойна.

— Какво е то?

— Другата седмица президентът на Щатите ще говори в парламента. Ще ми се да узная какво възнамерява да каже. Чула ли си нещо?

Даниел хвана ръката му и я свали от корема си.

— Шарл говореше за това вчера. Няма нищо за притеснение. Той каза, че президентът щял да отправи молба за плавен преход към независимостта на Квебек.

— Знаех си — усмихна се Вийон. — Американците отстъпват.

Даниел започна да губи присъствие на духа и го хвана за ръката.

— Надявам се, че си напълнил резервоарите, преди да тръгнем от Отава — промълви тя, сливайки думите.

— Имаме достатъчно за още три летателни часа — отвърна той и легна върху нея.

— Да няма грешка? — попита Сарвьо в слушалката.

— Абсолютно никаква — отвърна инспектор Фин. — Мой човек ги е видял да се качват на борда на самолета на господин Вийон. Проследихме ги по въздуха с радар на въздушните сили. От един час кръжат над парка Лорънтайдс.

— Вашият човек сигурен ли е, че това е Анри Вийон?

— Да, сър, няма никакви съмнения — увери го Фин.

— Благодаря ви, господин инспектор.

— Няма защо, господин министър-председател. Ще бъда нащрек.

Сарвьо остави слушалката на мястото й и застина неподвижен, за да събере мислите си. После заговори по вътрешната уредба:

— Може вече да влезе.

Лицето на Сарвьо се напрегна в първия, решаващ момент на шока. Беше сигурен, че очите му го мамеха, че умът му си правеше шеги с въображението. Краката му отказваха да реагират и той не можа да събере сили, за да стане от мястото си зад бюрото. Тогава посетителят прекоси кабинета и застана пред него.

— Благодаря, че ме прие, Шарл.

Лицето насреща имаше познатото студено изражение, гласът беше съвсем същият. Сарвьо се мъчеше да запази външно спокойствие, но изведнъж се почувства слаб и замаян.

Мъжът пред него беше Анри Вийон — в плът и кръв, напълно спокоен, изразяващ неизменната си сдържаност.

— Аз мислех… мислех, че си… че провеждаш кампания в Квебек — заекна Сарвьо.

— Взех си малко свободно време, за да дойда в Отава, с надеждата, двамата с теб да прекратим враждите си.

— Бездната на различията ни е твърде дълбока — каза Сарвьо, възвръщайки бавно хладнокръвието си.

— Канада и Квебек трябва да се научат да живеят заедно, без по-нататъшни разпокъсвания — каза Вийон. — Както и ние с теб.