Клайв Къслър - Нощно издирване

— Ако го даваме така, ще ни трябва цяла седмица, докато сондираме дъното.

— Не можем да копаем, преди да сме разчистили останките от пътя — отбеляза Джордино.

Пит се обърна към Чейс.

— Кажи на хората си да изрежат с горелката няколко парчета от оригиналните съединения на усилващата конструкция. Искам да ги дам за анализ в химическа лаборатория.

— Какво очакваш да откриеш? — поинтересува се Чейс.

— Може би защо не е издържал мостът — отвърна Пит.

Един мъж с каска на главата вдигна портативен високоговорител и надвика шума от дизеловия двигател на крана:

— Господин Пит, търсят ви по телефона.

Пит се извини и влезе в командния пункт на шлепа. Търсеше го Мун.

— Някакви вести?

— Никакви — отвърна Пит.

Настъпи мълчание, после Мун заговори:

— Президентът трябва да получи копието до понеделник.

Пит се изуми.

— Но дотогава има само пет дни!

— Ако се появите с празни ръце до един часа следобед в понеделник, всички дейности по операцията ще бъдат прекратени.

Пит сви устни.

— По дяволите, Мун! Не можете да обявявате неизпълними крайни срокове за задачи като тази.

— Съжалявам, но така стоят нещата.

— Защо е тази припряност?

— Мога само да кажа, че въпросът е изключително спешен.

Кокалчетата на ръцете на Пит, забити в приемника, побеляха.

Той не можеше да измисли какво да каже.

— Още ли си там? — попита Мун.

— Да, тук съм.

— Президентът няма търпение да чуе за напредъка ви.

— За какъв напредък?

— Трябва да действаш по-благоразумно — отвърна сприхаво Мун.

— Но всичко зависи от това, дали ще се натъкнем на влака и на купето, в което е пътувал Есекс.

— Ще ми кажеш ли кога ще стане това?

— Има една стара приказка между археолозите: „Нищо не може да се намери, ако то не иска да бъде намерено“ — отвърна Пит.

— Сигурен съм, че президентът ще предпочете по-оптимистичен доклад. Какво да му предам относно възможността да получи договора до понеделник?

— Предай на президента — заговори с леден глас Пит — да не очаква никакви изгледи за успех.

Пит стигна до аналитичната лаборатория към фондацията „Хейзър“ в Бруклин посред нощ. Паркира на заден ход пикапа, за да приближи багажника му до товарния док и изключи двигателя. Там го чакаха доктор Уолтър Маккомб, главният химик, и двама от асистентите му. Пит каза:

— Много съм ви благодарен, че останахте до толкова късно.

Маккомб, с петнайсет години по-възрастен от Пит и с близо трийсет и два килограма повече от него, вдигна едно от тежките парчетата на падналия мост без да изпъшка, и сви рамене.

— Досега от Белия дом не са се обръщали с молба към мен. Как мога да откажа.

Четиримата повдигнаха стоманеното парче и го поставиха в единия ъгъл на малко складово помещение. Там лаборантите използваха електрически трион с острие от молибденова стомана, за да срежат образците, които бяха потопени в разтвор и изчистени от акустика. После парчетата бяха разпределени на лаборанти с различни специалности, за да бъдат направени съответните анализи.

Беше четири часът, когато Маккомб чу заключенията на помощниците си и се приближи към Пит.

— Мисля, че имаме нещо интересно за вас.

— Доколко интересно? — попита Пит.

— Разгадахме причината за срутването на моста Довил-Хъдсън. — Маккомб махна на Пит да го последва в едно помещение, натъпкано с екзотична на вид химическа апаратура. Подаде на Пит голяма лупа и му посочи два предмета върху масата. — Вижте сам.

Пит огледа предметите и погледна питащо Маккомб.

— Какво трябва да гледам?

— Металът, който не издържа на големия натиск, оставя пукнатини. Такива се виждат ясно на мострата вляво.

Пит я огледа отново.

— Е, да, виждам ги.

— Ще забележите, че на мострата отдясно няма никакви линии от пукнатини. Деформацията е прекалено силна, за да е станала по естествени причини. Разгледахме проби от него под сканиращ електронен микроскоп, който ни показа характерните електрони във всеки наличен елемент. Резултатите разкриха остатъци от железен сулфид.

— Какво означава всичко това?

— Всичко това означава, господин Пит, че мостът Довил-Хъдсън е бивал хитро и систематично взривяван.

— Зловеща работа! — възкликна Престън Бийти със странна нотка на задоволство. — Едно е да разсечеш на части човешко тяло, друго е да го поднесеш за вечеря.

— Искате ли още една бира? — попита Пит.

— Да, моля. — Бийти допи последната глътка в чашата си. — Обаятелни хора са били тия Хати и Натан Пилчър. Може да се каже, че са предлагали съвършеното явно веществено доказателство. — Той обхвана с ръка пространството на бара, който беше оживен от посетители, дошли за ранната вечерна чашка. — Тази кръчма тук лежи върху основите на гостилницата на Пилчър. Жителите на Пофкийпси изгориха първоначалната през 1823 година, когато научиха за отвратителните неща, които са ставали зад стените й.