Клайв Къслър - Нощно издирване

— Изглеждаш ужасно. Кога за последен път си спал?

Пит го погледна с безжизнени очи.

— Загубих представа за времето. Какъв ден сме днес?

— Петък.

— Ами знам ли… май беше в понеделник.

— Велики боже! Та това е било преди четири дни!

До тях се приближи кола и Мун сложи контейнера в багажника. Тримата се сместиха на задната седалка и Пит веднага задряма. Шофьорът спря пред входа на лабораторията на Арлингтънския колеж по археология.

Мъж с бяла престилка излезе от вратата, придружен от двама униформени охранители. Изглеждаше около шейсетгодишен и вървеше леко прегърбен.

— Доктор Мелвин Галасо — представи се той, без да подаде ръка. — Донесохте ли артефакта?

Пит посочи алуминиевата кутия, която Мун изваждаше от задницата на колата.

— Вътре е.

— Надявам се да не сте го оставили да изсъхне. Много е важно външната обвивка да е податлива на разгъване.

— Пътната чанта и пакетът, увит с мушама, са все още потопени във вода от река Сейнт Лорънс.

— Как ги открихте?

— Чантата беше заровена в утайката до дръжката.

Галасо кимна мълчаливо в знак на задоволство. После се обърна и тръгна към вратата на лабораторията.

— Добре, господа — рече той през рамо. — Елате да видим какво имаме.

На доктор Галасо може и да му липсваха добри обноски, но търпение имаше в излишък. Отдели цели два часа само за да свали мушамата от пътната чанта, като междувременно обясняваше с точни подробности всяка стъпка на процедурата, сякаш преподаваше в клас.

— Дънната утайка се е явила един вид спасител — поясни докторът. — Кожата, както виждате, се е запазила в отлично състояние и е все още мека.

Той взе хирургически скалпел и с педантично точни движения направи правоъгълна дупка на едната страна на пътната чанта, стараейки се да не повреди съдържанието в нея. После от тънък найлон изряза парче, малко по-голямо от пакета, и го сложи върху дупката.

— Постъпил сте умно, господин Пит, че не сте пипал опаковката — отбеляза той с равен глас. — Ако се бяхте опитал да измъкнете пакета от чантата, тя е щяла да се разпадне.

— Мушамата не издържа ли във вода? — попита Мун.

Галасо спря да бърника и го погледна както учител ученик.

— Водата е разтворител. Грубо казано, ако й се даде достатъчно време, тя може да разтвори и брониран кораб. Мушамата е просто парче плат, обработено химически, и обикновено само от едната страна. Следователно тя подлежи на гниене.

Галасо отклони вниманието си от Мун и продължи работата си.

След като изрази задоволство, че бе поставил пакета точно върху найлоновото парче, той започна да го чопли милиметър по милиметър, докато накрая съдържанието се видя за първи път от седемдесет и пет години насам.

Всички притихнаха в пълно мълчание. Дори Галасо като че ли бе завладян от благоговейния момент и не можеше да измисли какво да каже. Мун се разтрепери и се хвана за мивката до него, за да успокои ръцете си. Сандекър задърпа брадичката си, а Пит отпи от четвъртото си силно кафе.

Без да отрони дума, Галасо започна да се съсредоточава върху свалянето на опаковката. Първо леко я попи с хавлиена кърпа, за да я подсуши. После я огледа от всички страни като секач на диаманти, който преценява от коя точка да започне да сече петдесеткаратов камък, почуквайки го тук и там с тъничък маркер.

Най-накрая започна да го отвива. С мъчително бавно старание той разнищи трошливия плат. След време, което на мъжете, крачещи из стаята, се стори цяла вечност, Галасо стигна до последния пласт. Прекъсна работата си, за да избърше потта, стичаща се по лицето му, и да разкърши схванатите си пръсти. После отново беше готов да продължи.

— Часът на истината! — обяви той важно.

Мун вдигна слушалката на един от телефоните и установи връзка с президента по пряката линия. Сандекър се приближи и се вторачи напрегнато през рамото на Галасо. Лицето на Пит беше безизразно, студено и странно сдържано.

Тънкият, крехък капак бе повдигнат внимателно за миг и пуснат отново.

Последва съкрушително разочарование.

Безразличната река се бе просмукала в мушамата и бе превърнала английското копие на Северноамериканския договор в гъста като пластилин нечетлива каша.

Май 1989 година

Квебек, Канада

Грохотът от реактивните двигатели намаля малко след като Боинг 757 се отлепи от пистата на летището на Квебек. Когато светлинният сигнал „пушенето забранено“ изгасна, Хайди откопча предпазния си колан, нагласи в удобно положение гипсирания си от глезена до бедрото крак и се загледа през прозореца.