Клайв Къслър - Нощно издирване

Водата беше плътна, непрогледна и матовозелена. Когато увеличаващото се налягане притисна тялото му, Пит изпита силно желание да се върне, да се излегне по гръб на слънце, да потъне в дълъг сън и да забрави всичко. Той пропъди изкушението и включи водолазното си фенерче, тъй като зелената мрачина бе станала черна.

Тогава от мрака изникнаха в три измерения очертанията на огромния параход.

Потискаща тишина беше надвиснала над корпуса на „Емприс ъв Айрланд“ — кораб фантом, който пътуваше за никъде.

Пит заплува над силно наклонената лодъчна палуба, подмина илюминаторите и тайнствената вътрешност на кабините зад тях. Стигна до края на пробитата дупка и се спря. На това ниво водата беше значително по-студена. Той проследи с поглед въздушните мехурчета, които излизаха от регулатора за дишане и се издигаха към повърхността на малки гроздове, сливаха се и се пръсваха. Той насочи лъча на фенерчето към тях и те заблестяха като пяна край бряг, огряна от светлината на месечина.

Пит бавно се плъзна към издълбаната от човешка ръка кухина. На петнайсет метра дълбочина той се чувстваше в безтегловност като листо в дънната утайка. Намираше се в обезобразената вътрешност на кабината на Харви Шийлдс.

Ледени тръпки го полазиха по гърба, но не от студената вода. Термичният му костюм напълно го предпазваше от външните температури и от призраците във въображението му. В следващия момент видя костите, описани от Колинс. За разлика от чисто белите и цели скелети в класните стаи на медицинските факултети, тези бяха добили тютюневия оттенък на кафявото и не бяха съединени.

Пред малък отвор в смачканата стомана зад по-големия от двата скелета имаше скупчени отломки, покрити отчасти с утайка. Той се приближи още малко и започна да ги опипва.

Пръстите му докоснаха издут, кръгъл предмет. Издърпа го и пред маската му се издигна облак от прахообразни частици и тънки парцаливи ленти. Предметът се оказа стар спасителен пояс.

Пит се провря през отвора и мина над купчината. Малка полза имаше от светлината от фенерчето му. Размътената вода се изпречи като стена пред лъча и го отрази като в гъста мъгла.

Натъкна се на ръждясал прав бръснач и канче за бръснене встрани от него. После се появиха една съвсем запазена обувка — приличаше на половинка с връзки — и малко шише за лекарство. Капачката му беше запечатана и съдържанието му не се бе развалило от водата.

Със старанието на археолог, който отделя пластовете на времето, Пит разрови с пръсти изгнилия боклук. Не почувства студа, просмукващ се през термичния му костюм. Без да усети, се бе опрял в остри метални ръбове, които бяха срязали защитната обвивка чак до кожата му. От няколко места на гърба и краката му бликаха парообразни струйки кръв.

Сърцето му учестено заби, когато му се стори, че вижда търсената вещ да стърчи от калта. Беше извита дръжка на някакъв багаж. Хвана я с ръка и леко я издърпа. Силно разядена, тя се откъсна. Дръжката беше на голям куфар. Той пропъди от съзнанието си фалшивия оптимизъм и продължи да търси.

На половин метър по-нататък погледът му мерна друга дръжка, по-малка. Той спря и погледна водолазния си часовник — оставаха му пет минути въздух. Гън щеше да чака. Пое дълбоко въздух и бавно измъкна дръжката от утайката.

В ръката му се озоваха останки от ръчна кожена чанта. Вътре имаше пакет, покрит с пласт тиня. Пит инстинктивно разбра, че държи в ръката си Северноамериканския договор.

Седнал зад бюрото си, доктор Абнър Макговърн гледаше трупа, проснат върху маса от неръждаема стомана, и нехайно дъвчеше сандвич с яйца.

Макговърн беше напълно объркан. Повечето от пробите от трупа на Жан Герие бяха повторени по четири-пет пъти. Той и асистентите му извършиха безброй анализи на лабораторните данни и по няколко пъти изследваха резултатите, получени от полицейския съдебен следовател от Квебек. И въпреки това точната причина за смъртта му оставаше загадка.

Макговърн беше от онези упорити хора, които никога не се предават; такива като него ще будуват цяла нощ, за да дочетат някой роман или да сложат последния детайл на пъзела. Той и сега не искаше да се предаде. Животът просто не свършва без причина.

Герие е бил в жалко физическо състояние. Но пък се знаеше, че е имал изключително силен организъм. Волята му за живот никога не би угаснала като лампа след щракване на ключа.

Трябваше да има нещо друго, а не внезапно секване на телесните функции. То трябва да е било причинено от нещо.